"Господин Борисов, не знам на кого плащате, за да ви дава подобни данни, но имам лоша новина за вас.

Давате си парите напразно.

Тези, които ви съветват и твърдят, че все повече умни и мислещи хора се връщат в България явно скоро не са се качвали на нискобюджетните самолетни компании на път към различни точки на Европа и обратно.

Е, вчера имах такъв полет.

Пътувах в компанията на няколко млади българи с висше образование, които работят нискоквалифициран труд за доста повече пари, отколкото биха получавали у нас за висококвалифициран такъв.

Господин Борисов, може би от стъклата на служебния ви Мерцедес виждате картината различно, но аз се возя на почти 20 - годишна кола, на която на всичкото отгоре някой й счупи стопа в последните дни.

От моята стара кола с газова уредба се вижда друго - един музикант с 20-годишен стаж, водач на група в симфоничен оркестър и доктор на науките взема около 600 - 650 лева заплата в онзи оркестър, за когото вие не знаехте, че съществува - оркестъра на БНР.

Същият този музикант би взел горе - долу толкова за седмица, ако бачка в цех за пакетиране на стоки в Англия.

Е, да, сигурно ще живее кофти, ще е принуден да дели квартира с още петима от ония наши сънародници, дето казвате, че масово се прибирали.

Ама той и тук не живее добре.

Пробвайте вие да поживеете с 650 лева на месец и ще видите, че е кофти работа.

Правил съм го и не е хич добре.

Господин Борисов.

Да, да, знам, че когато има нещо добро, то е ваша заслуга, а когато е кофти, то тогава е заради предшествениците ви.

Всички други преди вас говореха по същия начин.

Но, ако искате съвет от един кюстендилски пролетарий, живеещ в Младост 4 в ипотекирана панелка, то бих казал следното - вместо да слушате съветниците ви, които твърдят пред вас някакви дивотии на квадрат, за да получат заплати, просто се разходете и попитайте хората какво става.

Аз мога да кажа за себе си.

Господин премиер - министър, от випуска ми (1990, СМУ "Л.Пипков") не повече от десетина -15 души избраха да останат в България.

И няма да се върнат.

Знам го, защото комуникирам с тях постоянно.

А те няма да се върнат, защото, ако се върнат, няма да живеят достойно.

Впрочем ние обичаме да се държим с хората на изкуството така - да ги оставяме да се гърчат в мизерия, особено ако не се подмазват на властта.

Нали помните - големият български поет Христо Фотев бе осъден за 120 лева сметка за телефон...

И трябваше да си отиде, за да се сетим какво точно сме загубили...

Господин Борисов, това е накратко.

Хич не вярвам да му обърнете внимание, но подобни твърдения от ваша страна ме обиждат в качеството ми на гражданин.

И за това ви пиша тук.

Все някой от вашите хора ще го прочете.

Та не слушайте вашите съветници.

Те са канцеларски зомбита, които биха умрели от глад, ако някой ги пусне за един месец на свободния пазар.

А там, господин премиер - министър не е толкова лесно да се оцелее.

Знам го от личен опит."

Автор: Венци Мицов