Един нов чуждестранен доклад нарича Пеевски "българският майстор на играта" и посочва, че "олигархът упражнява контрол" върху различни медии. Поредният доклад от чужбина, който няма да стресне "политическия елит".

Неправителствената организация "Репортери без граници" (Reporters Sans Frontières, RSF) публикува нов доклад, озаглавен "Вестниците, които никога не идват". В него е споменат монополът върху разпространението на печата в България, упражняван от депутата от ДПС Делян Пеевски. От международната организация, чието седалище е в Париж, посочват, че "олигархът Пеевски" упражнява "непрозрачен контрол" върху медии като "Телеграф" и "Монитор", а също така направлява и частната Национална агенция за разпространение (НАР), създадена през 2001 година, пише Дойче Веле.

"Българският майстор на играта"

В статията, посветена на България (на стр. 40), г-н Пеевски е наречен "бизнесменът с тотален контрол" ("businessman with total control”; френският вариант на документа не по-малко красноречиво го определя като "maître du jeu", което означава "майстор/господар на играта"). Даден е примерът с цензурата върху първия брой на "Прас-прес" (1.03.2017), на чиято корица е карикатурата на голите Бойко Борисов и Корнелия Нинова, прегърнати и в едно легло. Подчертано е, че дистрибуторът на списанието, член на НАР, отказва да го разпространява. В доклада на RSF се изтъква, че любими обекти на карикатурите в "Прас-прес" са премиерът Борисов, главният прокурор Цацаров и самият Пеевски.

От RSF не за първи път споменават г-н Пеевски, а наскоро заявиха, че са "ужасени" от опита за сваляне от ефир на журналистката Силвия Великова и необяснимото спиране на излъчването на "Хоризонт". "Този опит да се запуши устата на журналист, за да се защити единственият кандидат на управляващата партия за главен прокурор, илюстрира липсата на независимост в българските обществени медии и контрола, който определени политици упражняват над редакционната им линия", каза директорката на RSF за Балканите и ЕС.

Ще променят ли докладите за свободата на медиите нещо в българската медийна среда?

Едва ли.

Изглежда, че "политическият елит" не се впечатлява особено от тях. Докладите на RSF, нелицеприятните данни за корупцията в публичния сектор, обявявани ежегодно от Transparency International, и дори критиките в мониторинга, осъществяван от ЕК, имат слаб ефект.

Основната причина: негативните оценки в тези документи не резонират в обществото като цяло. Те не водят до остра ерозия на политическата подкрепа за управляващите. Министър-председателят Бойко Борисов по принцип игнорира критиките. "Всеки ден се правят карикатури за президент и премиер"; "Не може ние да сме обсадени седмици наред и да ни показват средни пръстове, да се наричат членове на кабинета - мърша, боклуци и какво ли не. И в същото време някой да излезе и каже, че няма свобода на медиите, при положение че се повтаря едно и също вечер в най-гледаното време". Това каза премиерът през 2018 по повод на мониторинговия доклад на ЕК, в който се критикуваше медийната свобода в България.

Ролята на уж умрялата лисица е любима на г-н Борисов. Дори повече от тази на доброто ченге.

Той бе възмутен от случилото се в БНР и театрално размаха пръст срещу "главанаците". Кой тогава, без знанието на министър-председателя, си позволява да се намесва в обществената медия БНР? Или г-н Борисов "по навик" предпочита да си затваря очите, да гледа на другата страна, когато вилнеят цензурите (стига да не вдигат шум), защото "майсторът на играта" осигурява и медийния комфорт на ГЕРБ? Твърди се, че сред мистериозните четири лица упражнявали натиск върху ръководството на БНР за отстраняването на г-жа Великова, е депутатката от ДПС Велислава Кръстева (тя, разбира се, отрича).

В тази връзка нека да попитаме: как е възможно под носа на г-н Борисов в продължение на години висши функционери от собствената му партия да са ангажирани в съмнителни практики ("Апартаментгейт", "Къщи за тъщи" и пр.), а той да не знае за тях?

София не реагира на външни доклади

По правило политиците реагират не на "доклади от чужбина", а на местни скандали. Най-вече на такива на национално ниво. Притесняват се от пожари, които влекат след себе си протести в съответната група, колегия или съсловие. Особено в навечерието на избори.

Но и тук, давещите се, в чиито ръце е собственото им спасение, често не са заедно на барикадата. Сплотена ли е, например, журналистическата гилдия срещу цензурата и автоцензурата?

Редколегията на "Хоризонт" поиска оставката на генералния директор на БНР Светослав Костов заради скандала. СЕМ обяви, че ще сезира прокуратурата. Същевременно журналисти и синдикати направиха "контраподписка", в която защитиха от "вътрешен натиск" генералния директор и управителния съвет. В отворено писмо г-н Костов даде да се разбере, че не приема обвиненията и остава на поста си. Според него "радиото е подложено на атака", а "няколко човека" използват СЕМ за "проводник на лични интереси, клевети и недоказани твърдения".

Ако се стигне до смяната на г-н Костов, това ще бъде знак, че срещу цензурата има съпротива. Малко вероятно е обаче да научим имената на поръчителите на натиска. Така схемата за контрол и ритъмът на "играта" ще останат непроменени.

Опасявам се, че критичните доклади, пристигащи в България "по електронната поща", няма да доведат до изчерпването на общественото търпение. Нито ще стреснат самозабравилите се политици. Често, твърде оптимистично, всеки следващ скандал тутакси е обявяван за прословутата "последна капка". Но чашата така и не прелива.