Колкото и да не ни се иска, трябва да признаем, че футболът ни отива в бездната 

Националният тим на страната ни не успя да победи футболното джудже Гибралтар (1:1), след като дни по-рано претърпя вероятно най-унизителната си загуба като домакин в официални мачове - 2:5 срещу Грузия. Ясен Петров напусна, тъй като отборът под негово ръководство не показва никакво израстване, а дори напротив, последните мачове нямаше никаква идея как да играе с топката, отбелязва Sportal.bg

Георги Иванов пое тима временно за два мача, извади най-добрите играчи на отбора от титулярния състав, а останалите ни футболни надежди не успяха дори да надиграят втория най-слаб тим в Европа, който с поражението 0:3 в контролата на “Васил Левски” на 11 ноември 2020 година е допуснал 60 гола и е отбелязал само шест попадения в последните си 20 мача (в които няма победа), като е записал шест равенства срещу Сан Марино, Лихтенщайн, Андора, Гренада, Фарьорските острови и България, реализирайки в тези мачове само срещу "лъвовете" и Лихтенщайн. Да не говорим, че срещу “трикольорите” дори имаше още две чисти положения.

Колкото и да не ни се иска, трябва да признаем, че футболът ни отива в бездната и не се виждат ясни решения как да излезе оттам. Всичко е изцяло сбъркано и все виновни няма, поемащи отговорност за провалите - също. Не може звездата на “трикольорите” Кирил Десподов да играе в родното първенство, да получава на месец повече от целия титулярен състав на Гибралтар, а в 25-те минути, в които влезе да промени развоя на двубоя, да се запомни със симулация на границата на наказателното поле. Ръководството на БФС и членовете на Изпълкома, стар, нов или който взима решения, да си отворят най-накрая очите, да видят какво ръководят, какъв компас им трябва, за да хванат правилната посока или да напускат, защото ние феновете искаме България да има футбол. Това не може да продължава така. Има нужда от здрава ръка, ясни идеи, точни решения и най-вече последователни действия.

На футболните хора, на феновете, на обществото, на всички им писна от безумни и глупави решения, които водят след себе си само скандали. Сменят се формати на първенството, влизат отбори без лицензирани стадиони, увеличават се групите, а отборите напускат първенството след седмица, ако въобще някои от тях започнат. На 10 юни още няма ясна идея колко отбора са във Втора лига, с днешна дата са 17, кога ще бъде обявен календарът на efbet Лига, чуват се слухове, че вторите отбори на Левски, Славия и ЦСКА 1948 обмисляли да ги пратят в Северозападната Трета лига, въпреки че са регистрирани в Югозападна България. Няма нещо, за което да се хванеш, да не се намери нещо недоизмислено, а накрая и логично резултатите са такива, каквито си заслужиш. “Трябва да приемем реалността такава, каквато е”, заяви Гонзо след мача.

Реалността със сигурност обаче не е такава, че нашите национали да нямат сили или качества да победят Гибралтар, Грузия или Северна Македония. Или поне да изглеждат като отбор, който има ясна идея как да го направи. Самочувствието на тези играчи е под земята и това се вижда в елементарните им грешки. Само на стойки и претенции обаче футбол не се играе и се вижда последните 15 години, в които националният ни тим записва анти-рекорди един след друг. Футболист №1 на България, на който качества и самочувствие на пръв поглед не му липсват, иска да е капитан, иска да е лидер на този тим. Вместо да прави фасони кой журналист как е гласувал в анкетата "Футболист на годината", да види реално, че имаше един мач, в който трябваше да изведе до успех България през последните 8 месеца и това беше гостуването в Литва (загуба с 1:3), където "лъвовете" записаха друг срамен резултат, а при победа щяха да имат директен мач с Швейцария за второто място.

Всичко е толкова объркано както в ръководителите, така и в кандидат-управляващите футболната ни централа. Горкият български футбол… Почти всеки демонстрира голямо его, критикува, използват се грозни думи и от двата лагера, а накрая се чудят защо няма продукт. Мисли се за днес, но продължавайки така, дали въобще ще има утре. Борислав Михайлов обеща да прави промени, демонстрира раздвижване след завръщането си на власт, но това става много бавно, мудно, тромаво и въобще не е с голям замах, от какъвто има нужда. Бившият вратар явно така и не си даде реална сметка през последните от тези 16 години на власт, че с кликата, която го заобикаля, е с вързана котва на врата в открито море. Щом обаче не смени много от хората, които го заобикалят след завръщането си, които видимо за цялата футболна общественост го дърпат надолу, явно е обвързан с тях или може би е загубил лидерския потенциал. Сам не се управлява успешно особено когато голяма част от подчинените ти правят всичко възможно, да ти клатят стола ежедневно с тежката си некомпетентност и страх от различни шефове на грандовете. Именно поради това най-вероятно скоро ще си даде сметка, че това е било пагубно за управлението му.

Кандидат-президентът Димитър Бербатов сам пропусна вече да е №1 в БФС, след като с неговото поведение не успя да спечели водещите клубовете, които дават посоката на вятъра в България и във всяка една страна. Поредицата от грешки на Бербо го доведоха до ситуация от категоричен фаворит за поста, футболните хора да са наясно, че голмайстор номер едно в историята на националния отбор най-вероятно няма да бъде следващият президент или ако стане, ще бъде за кратък период. Той също демонстрира фрапантни слабости в организацията и екипа си, когато обяви своя Изпълком на организиран от него конгрес с участието само на 76 клуба. На този етап само той иска да замени Михайлов и му прави чест, че не се отказва от целта си, както стори с националния отбор преди 12 години, но с последните си изяви омаловажава българския футбол тотално. Как го обединява? Как ще го развива? Обръщайки се към любимите му англичани, които си измислиха скандал за расизъм и ни унижиха през октомври 2019 година, за да обяснява как футболът с марка БГ, който може би иска на всяка цена да управлява, е само корупция и скандали.

Бившият голмайстор защити националните състезатели, след като БФС изключително безумно нападна играчите на тима след резила с Грузия. Фактите са такива: това са футболистите на България, повикани от селекционера на България, който е избран от ръководството на БФС. Така че грешката не е само на излезлите на терена.

Истината е и това, че тези играчи трябва да могат да победят Гибралтар по всяко едно време на денонощието на всеки един терен по света, след като имат претенции да са по-добри, да вземат по-високи заплати, да са по-големи професионалисти. Затова е хубаво да се замислят и самите футболисти, които имат амбиции за сериозни неща, защо никой не ги иска в чужбина, защо никъде не играят редовно и защо никъде не са водещи играчи и дори в родните грандове предпочитат със затворени очи чужденците. А в България претендират или взимат заплати, които не са реални за нашите стандарти, но както писахме вече всичко е сбъркано отвсякъде и всеки ход е по-грешен от предния. Големи претенции, изкуствено самочувствие без покритие, его и болни амбиции са най-срещаните неща в родния футбол, върху който е връхлетяло цунами, което е на път да го съсипе тотално.