Историята на рода Силяновски - от Крушево до София

Новият президент на Северна Македония Гордана Силяновска встъпи в длъжност. Тя е родена в Охрид и споделя, че в детството си, си е играла с български деца. Родът Силяновски обаче произхожда от Крушево, информира NOVA.

Фамилия, от която са произлезли редица български генерали, сражавали се във войните за национално обединение. Името Силяновски не е рядко срещано в земите край Вардар. От едната страна на границата се определят като македонци, от другата за българи. Родовата история трудно може да се проследи назад във времето и никой не знае кой с кого е роднина или дали става въпрос за съвпадение на имена. Но едно е сигурно – това е земя, напоена с кръвта на хиляди загинали за свободата.

Силяновска е професор по право, тя започва кариерата си като министър в кабинета на социалиста Бранко Цървенковски. На президентските избори беше издигната от ВМРО-ДПМНЕ. Тя изгради цялата си кампания върху отказа българите да бъдат вписани в Конституцията на страната.

Васил Силяновски е адвокат, преподавател по право в Софийския университет. Един от наследниците на многото разклонения на рода Силяно́вски, както се поставя ударението в България. Успял е да състави родословно дърво на фамилията, чиито корени са в Крушево, днешна Северна Македония.

От своя страна Георги Силяновски е успешен търговец и не спира да праща пари на своите роднини в България. Един от тях е неговият племенник Димитър, който впоследствие се превръща в един от най-известните български юристи - декан на Юридическия факултет и ректор на Софийския университет.

Григор Силяновски е първи братовчед на генерал Васил Силяновски, друг от поредицата висши военни, сражавали се под знамената на българската армия в името на националното обединение.

Славният род Силяновски - тръгнали от Крушево, когато градът е бил под османска власт. През годините дава редица генерали и офицери от българската армия, записали златни страници в историята на войните за национално обединение. Днес наследниците му, които живеят в България, не изпитват съмнение каква е тяхната националност. А там, край Вардар, на завоя при река Черна, при Дойран, в спомените, все още ехтят виковете на онези, които са защитавали своя възрожденски идеал. Той тогава не е познавал границите, които ни разделят днес. И които Европа може да заличи. Завинаги.