Днес е Голяма /Месопустна/ Задушница.

Тя се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост.

Всяка година датите за различните задушници се сменят, тъй като е задължително условие те винаги да се падат в събота. Причината за това е, че съботният ден е определен от християнската църква като денят, в който се почита паметта на мъртвите. Винаги се избира съботата, която се пада преди съответния празник.

Какво се прави на Задушница?

Както вече изяснихме, задушниците са дните, в които трябва да се направи помен за мъртвите, за да бъде почетена паметта им. На този ден не само се раздават подавки за „Бог да прости“, ами в църквата задължително се отслужва заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите.

Камбаната се бие на траур, а живите близки задължително посещават гробовете на мъртвите, където оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. След което раздават подавки, в които има жито за „Бог да прости починалия“.

Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.

От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло.

Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия.

От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.

И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“.

За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино.

Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

Какво не се прави на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.

Освен това има и определени дни, в които не трябва да се правят панахиди. Това са дните в първата седмица от Великия пост, в периода между Игнажден (20 декември) и Ивановден (7 януари), както и от Лазарева събота до неделята, известна като Томина неделя.