Годеницата ми роди дете от брат ми

2
Прелюбодейката цъфнала с бебе на ръце да моли за помощ, след като бащата офейкал
Прелюбодейката цъфнала с бебе на ръце да моли за помощ, след като бащата офейкал Снимка: Thinkstock/Getty Images

Предателството боли, без значение дали е от колега, приятел, любим или любима.

Но предателството от брат наранява двойно по-силно. Днес в рубриката „Какво те мъчи в любовта?“  на Az-jenata.bg Ева Кулева отговаря на читател, който е бил предаден два пъти.

Въпрос: Здравейте, това е историята ми, бих се радвал да я прочетете и да ми дадете съвет. Дълго време ходих с едно момиче. Всичко вървеше прекрасно, затова реших да ѝ предложа брак. Определихме дата, запазихме зала и започнахме да се подготвяме. Изведнъж забелязах промяна в нея – тя стана по-резервирана, по-отчуждена, не искаше да споделя чувствата си или какво я тревожи.

Мислех, че е заради натоварената подготовка или от страх от предстоящата промяна в живота ни. Предполагах, че ако ѝ дам повече свобода, тя сама ще дойде при мен. Опитвах се да не обръщам внимание на тази промяна в моята годеница, но колкото повече време минаваше, толкова повече охладняваха отношенията ни. Един ден, когато я попитах какво става, тя ми призна, че вече не изпитва нищо към мен и че е мамила в последните 10 месеца.

След много караници и викове накрая решихме да развалим годежа. Аз се преместих в друг град и започнах нова работа. След около година си намерих и нова приятелка. Напълно бях забравил за бившата си годеница, докато тя не се появи пред вратата ми с бебе на ръце. Но бебето не беше мое.

Беше на брат ми, който беше избягал и от който нямаше и следа. Сега единствената надежда за бившата ми годеница съм аз – чичото на нейния син. Кажете ми как да постъпя. Знам, че въпросът, който ме тормози, е с очевиден отговор – да, трябва да ѝ помогна да открие брат ми. Но всичко в мен се преобръща, когато се сетя за тях двамата. Знам, че детето не е направило нищо, но и него мразя. Как да превъзмогна предателството?


Ева Кулева: Интересна история с неочакван край. Благодаря ти, че я сподели. За мен отговорът не е така очевиден. Не смятам, че трябва да ѝ помогнеш да открие брат ти. Нито че си длъжен да ѝ помагаш изобщо или да правиш каквото и да било. Би могъл да помогнеш, само ако го искаш, а не защото се чувстваш длъжен.

Сега, като те освободихме от чувството за дълг да спасяваш другите, да се погрижим за теб. Направи ми впечатление твоето изявление: „Напълно бях забравил за бившата си годеница, докато тя не се появи пред вратата ми с бебе на ръце.“

Аз лично не вярвам, че напълно си бил забравил за бившата си годеница. Може би ти се е искало да забравиш за нея, опитвал си да не мислиш за нея, но едва ли напълно си я забравил за 1 година...

С голяма вероятност от промяната в нейните чувства, лъжите и развалянето на годежа, си се почувствал наранен и разочарован. Сега, когато знаеш, че е имала връзка с брат ти, огорчението е още по-голямо. Вероятно се чувстваш предаден не само от нея, но и от брат си. На твое място първо бих се опитала да им простя. А после да мисля дали искам да помагам и как.

Да простиш, не означава да одобриш постъпките им, нито те задължава да поддържаш отношения с тях. Прошката ще ти помогне да се освободиш от товара на гнева. Не носиш отговорност за бягството на брат ти, нито за неговото дете. Като ѝ помогнеш да го открие, после какво? Ще го накараш да се погрижи за тях ли?

Ако чувстваш, че това е, което искаш да направиш, и вярваш, че ще ти помогне да се почувстваш по-добре, направи го. Но се погрижи и за себе си и за новата си връзка, ако не искаш и тя да пострада.

Източник: Az-jenata.bg
Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари