Студент по журналистика разкри как всъщност става обучението в един от най-популярните факултети на Софийския университет.

Абсолютно омерзен, младежът разказва за чиновническо отношение от страна на деканите, пълна липса на заинтересованост и логика в преподаването.

Ето и разказът на Георги Генчев, който описва преживяванията си на страницата на факултета по журналистика във Фейсбук:
 
"Днес мина последният изпит от моето бакалавърско следване. Осъзнах го веднага след като свърши. Осмислих го, докато чаках под крехката сянка пред ФЖМК някой да се появи, за да не пътувам сам към Студентски. Факултет по Журналистика и Масова комуникация - за пръв път го пиша не като абревиатура. В цялата му мощ.

Първата сграда на Софийски университет. Да, онази, която няма тоалетна хартия. Днес седях на счупената пейката пред фабриката за журналисти и гледах сградата с отвращение към всяка една тухла в нея. С най-голямото отвращение към една институция.

Сега ще ви разкажа за последния си изпит. Беше при деканката на факултета и нейния леприкон, онзи, който смяташе обръщението „селска“ за приемливо. През последните две седмици имах няколко контакта с най-висшата фигура в моя факултет. Първият път я чаках час и половина да дойде в приемното си време, защото имах сериозни проблеми. Отношението й беше забележително незаинтересовано. На другия ден я чаках 45 минути, защото тя беше в метрото и чакаше да се извали. Срещата ни протече доста бързо, тя си хапваше закусчица и каза, че ще оправим нещата. Оправихме ги… ще защитавам дипломна чак ноември.

Сега да се върна на изпита. Деканката закъсня с 10 минути, което всички сметнахме за приемливо. Влезе, раздаде едни листи, на които имаше написани няколко опорни точки, и каза, че изпита ще е 20 минути. Преди това бяхме информирани, че ще е час. Важно е да отбележим, че тя за своя предмет тя смята, че „тази оценка, нали знаеш, никога няма да ти трябва в живота“.

Още преди да е започнал изпитът, тя изгони една колежка, защото имаше наистина логичен въпрос. Логиката във ФЖМК не се толерира. Писахме 20 минути, докато тя си хихикаше с леприкона пред нас, а след това се насочихме към кабинета й, за да ни изпита устно и да пише оценки. Когато влезеш при нея, сядаш между деканското бюро и това на леприкона. Той се прави на добър, тя на лоша. И двамата не знаят какво се случва. Докато той се опитва да намери какво си писал на изпита, тя дава някакви листи с текст и ни накара да говорим по тях. Тя сърдито направи няколко коментара как не съм посещавал безсмислените й лекции, а леприконът тържествено заяви, че съм имал един от най-добрите текстове в курса. Поласках се дълбоко в милата ми душа. Все още не беше намерил изпита ми. Когато започнах да говоря, тя направи коментар „Ах, най ги обичам такива“. Аз спрях и й казах да ми зададе конкретни въпроси, защото явно искаше да чуе нещо специално. Тя се разсърди и ми писа 3, защото не съм бил ходил на лекциите й. Леприконът така и не ми намери изпита.

Излязох от кабинета с въпроси в главата си. Защо дойдох на изпит, като не ме оцениха по него? Щях да приема всяка друга оценка, дори и двойка, ако беше върху изпита, който правих. Защо ме оценят не за това колко съм кадърен, а колко пъти съм отделил от времето си за нещо безсмислено? До тук ли стига всичко? Това ли е образованието? Безсмислено губене на време за оценка, която не струва нищо. Отказвам да го приема. Не факултета е отвратителен, а хората в него. Управата, която се е окопала и се бори с безхаберност и наглост за мижавата си заплатка. В духа на френските полицаи започвам да скандирам към всеки гнусен чиновник, който се нарича преподавател. GO HOME FOR THE BULGARIAN STUDENT! Защото рано или късно, ще ни загубите…"