Скорошни научни изследвания сочат, че виното става по-сладко и с по-високо алкохолно съдържание

Глобалното затопляне променя вкуса на виното, като го прави по-сладко и повишава алкохолното съдържание, сочат скорошни научни изследвания, цитирани от „Мейл онлайн“ и БТА.

Ако можете да различавате бордо от божоле, със сигурност ще впечатлите гостите си на вечеря. Изкуството на дегустацията на вино обаче може да стане много по-сложно заради климатичните промени, смятат изследователи.

Според експерти ще бъде все по-трудно да се различават фините аромати, тъй като по-високите температури правят виното по-сладко и „по-конфитюрено“ на вкус, с по-малко традиционни флорални или земни аромати.

Топлината вероятно ще доведе и до значително по-високо съдържание на алкохол. „Климатичните промени могат да разобличат някои от хората, които обичат да умуват върху вината, без да знаят за какво говорят. Ще им се наложи нелеката задача да установят на вкус разликата във вина, направени от грозде, отглеждано при различни температури, както и да се запознаят с нови сортове“, каза Ема Сейър, професор по екология в университета в Ланкастър.

„Най-скъпите и ексклузивни вина може дори да се променят, тъй като сухите вина от грозде, подходящо за по-хладен климат, с подходяща киселинност, стават все по-редки и търсени“, смята експертът.

Затоплянето ще доведе и до промени в техниката на дегустация, изтъкват специалистите. Хората, които умеят да дегустират, са склонни да въртят виното в чашата, преди да го преглътнат, за да усетят ароматите и да развият „усещането в устата“. Но този процес може да бъде повлиян от намаляването на растителните съединения, наречени танини, поради по-високите температури.

Климатичните промени могат също така да доведат до повече дъждове в някои страни, което в случая с Великобритания би довело до загуба на вкус в нейните все по-модерни вина, според проф. Сейър.

Тенденцията е производителите да прибират реколтата по-рано, селективно да избират най-здравото грозде и да адаптират техниките си за ферментация, за да се съобразят с климатичните промени. Тези констатации са включени в доклада на проф. Сейър на дегустационно събитие на Единбургския фестивал на науката във вторник.

Ще трябва да свикваме и с нови винени сортове, като например тези, произведени от устойчиви на гъбички гроздове, разработени поради това, че традиционните лозя са изправени пред по-голяма заплаха от мана в затопления и влажен променен климат.

„Нуждаем се от повече събития като предстоящата дегустация на вино, посветена на климатичните промени. Не всяка дегустация ще бъде приятна, например ако помолим хората да опитат вино от опушено грозде, засегнато от горски пожари, но това е нов начин да разберем как изменението на климата ще се отрази на това, което ядем и пием“, добави проф. Сейър. „Страхувам се, че някои от любимите вина на хората, като пино ноар, може да се окажат все по-трудно достъпни в бъдеще“, каза тя.