Или как институциите се надпреварват да бягат от отговорност след всяка пътна касапница.

Часове след тежката верижна катастрофа на чисто новия участък на магистрала "Струма", който при откриването си беше обявен за "високотехнологичен", няколко институции започнаха да обясняват, че дори и да е имало гъста мъгла, но не и информация за нея на електронните табла, дори и да липсват пътни знаци или специални патрули, които да предупреждават шофьорите, че се навлиза в опасен участък, отговорността не е на чиновниците, дето не са си свършили работата, а единствено и само на хората, които са катастрофирали., пише вестник СЕГА.

Най-нахална бе Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ)

Вчера в официално съобщение от там обявиха, че "при гъста мъгла и намалена видимост шофьорите трябва да карат с по-ниска скорост, съобразена с метеорологичните условия, да спазват по-голяма дистанция и да не предприемат резки маневри, изпреварвания или внезапно спиране". И поясниха, че правят това уточнение "по повод опитите за пореден път да се хвърли вина за тежък пътен инцидент върху пътната инфраструктура, и то на новоизградена отсечка, сигнализирана с пътни знаци и маркировка по всички правила на нормативната уредба".

Всъщност агенцията прави опит да отговори на критиките, че на наличните електронни табла на магистралата няма предупреждения за опасности на пътя и че т.нар. интелигентна система не работи,

защото липсва действащ контролен център, откъдето да се подават данни в реално време. Експертите и местните хора съвсем логично попитаха защо, след като ги няма тези неща, изобщо е открит този толкова "високотехнологичен" участък на магистралата. Медиите пък поставиха въпроса защо, ако системата не е довършена, в помпозното прессъобщение за рязането на лентата тя беше обявена като абсолютно готова.

АПИ  твърди, че в участъка между Кресна и Сандански от автомагистрала „Струма“ има изградена техническа инфраструктура за интелигентна транспортна система. Тя обаче щяла да се надгражда като част от цялостен проект за лотове 3.1, 3.2 и 3.3. Следва признанието, че "системата ще има общ център за управление на трафика", но "той ще започне работа със завършването на лот 3.1 между Благоевград и Крупник", тъй като изграждането на центъра за управление било включено в лот 3.1". Тъй като изграждането на лот 3.3 от Кресна до Сандански пък завършило предсрочно, а лот 3.1 бил в процес на изграждане, то АПИ "предприело стъпки за изграждането на временен контролен център за управление на трафика, който ще е в сградата на Областното пътно управление в Благоевград". По-простичко казано, към момента има само електронни табла, на които се показва позволена максимална скорост и послание "Карай внимателно, някой те обича".

Но същата тази АПИ, пак в официално съобщение, в деня на откриването на отсечката в края на миналата година, се хвали, че "за първи път в проект за строителство на автомагистрален участък е изградена „интелигентна транспортна система”, включваща станции за броене и управление на трафика, видеонаблюдение, измерване на теглото на превозните средства и метеорологично наблюдение". Там се твърди, че камери за видеонаблюдение са разположени на пътните възли „Сандански“ и „Струмяни“ и в зоните за отдих, както и че "диспечери от контролния център ще следят случващото се на пътя и при необходимост ще пренасочват трафика чрез пътни знаци с възможност за дистанционно изменение". Пак тогава АПИ съобщава, че са монтирани информационни табла, както и че "в участъка има и две метеорологични станции, които ще отчитат температурата и влажността на въздуха, типа и количеството на валежите, видимостта на пътя, скорост и посока на вятъра, дебелина на водния слой върху асфалта, точка на замръзване на пътната настилка в зависимост от третирането с луга и други химикали, температурата на повърхността на пътя и 5 см под асфалта".

Кога АПИ казва истината

- когато са надувани фанфарите при откриването, или сега, когато стана пътната касапница? 

Местните хора твърдят, че в този участък често има мъгли и е редно да има съответните пътни знаци. Както има при Ихтиман, например. Където също редовно имаше верижни катастрофи преди слагането на куп предупреждения.

Бягството от отговорност на "отговорните" държавни институции

при инциденти на пътя е традиция. Те винаги са в бяло, а шофьорите са виновни, че не са съобразили скоростта с пътните условия. И удобно се пропуска фактът, че за пътната безопасност (или опасност в българския вариант) се грижат куп институции - АПИ, Пътна полиция, институти, лаборатории, МВР, регионални звена, общини, комисии, държавни фирми, Министерството на транспорта, автомобилна администрация... Всички те имат властта да контролират и санкционират. Но те потъват в дън земя при всяка тежка катастрофа.

Спомнете си само каква властова "мощ" бе демонстрирана покрай предишната кървава пътна трагедия - когато през август миналата година край Своге загинаха 20 души. Тогава премиерът Бойко Борисов "тушира" гнева с оставките на трима министри - на вътрешните работи Валентин Радев, на регионалното развитие Николай Нанков и на транспорта Ивайло Московски. Но остана открит въпросът защо фаталната отсечка от пътя към Своге не отговаря на никакви стандарти, защо има "верига от пропуски", защо реално системата не функционира и генерира смърт, защо има проблеми с пътните знаци, с мантинелата, с настилката... Намесата на главния прокурор Сотир Цацаров доведе до купища експертизи - на настилката, на мантинелите, на автобуса. Резултатът? Пет месеца по-късно единственият обвиняем си остава шофьорът на автобуса. "Безотговорните" чиновници по трасето никой не ги пипа.

Пълното безсилие на правителството да се справи

с трагичната ситуация по пътищата пролича в мерките, които то предложи за преодоляване на проблемите - да се създаде нова структура към Министерския съвет, която да се занимава с пътната безопасност. Така според вицепремиера Томислав Дончев вече няма да има прехвърляне на отговорност за нередност или инцидент на пътя.

Пет месеца по-късно правителството "роди"  Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), която очевидно ще прилича на беззъбата БОРКОР, която трябваше да пребори корупцията по високите етажи на властта. И новата агенция ще се занимава с анализи, стратегии и проекти за нормативни актове. Ще "разработва, координира и контролира провеждането на политиката за повишаване на безопасността на движението по пътищата в България". Предвиждало се и "да поеме част от функциите на различните институции, между които е споделена отговорността за безопасността на движението по пътищата към настоящия момент". В агенцията ще работят 39 души, а щатните бройки ще се вземат от други ведомства, за да не се увеличавала общата численост на администрацията.

И тук идват куп въпросителни

Наистина ли някоя чиновническа глава мисли, че подобна структура може да промени нещо по отношение на пътната безопасност? С какво точно тя може да попречи да не се случват трагедии като край Своге или на магистрала "Струма"? Може ли някой отговорен чиновник, премиер, прокурор да каже с ръка на сърцето, че нещо се е променило при пътната безопасност? Че вече няма пътища, опасни заради лош асфалт, дупки, сбъркани пътни знаци, лошо изпълнени мантинели? Че на пътя  се движат само изправни автобуси, камиони и автомобили, защото съответните чиновници са си изпълнили задълженията да ги проверят и при нужда - спрат? Че вече няма водачи с книжки, които не могат да прочетат дори една листовка? Че пътният контрол вече е превантивен, смислен и практичен, а не корупционен? 

Със сигурност нито едно от тези неща не се е случило и нищо не се е променило. И поне заради паметта на жертвите си заслужава постоянно да се напомня.