Това решиха окончателно депутатите, приемайки на второ четене първия параграф от промените в Изборния кодекс, които бяха гласувани на три среднощни заседания на правната комисия.

Задължителното гласуване беше прието след над 2 часа дебати със 109 гласа , 74 "против" и 10 "въздържал се". От ДПС се опитаха да отложат гласуването, като предложиха точката за Изборния кодекс да отпадне от дневния ред на депутатите, но искането му не беше прието, съобщава OFFNews

Текстът е по предложение на Патриотичния фронт и гласи: "Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг".

Според все още неприетата част от законопроекта тези, които не са изпълнили "гражданския си дълг", ще се заличават от избирателните списъци. Първоначално се предвиждаше тази дерегистрация при едно негласуване на избори.

По време на вчерашната среща между ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ за спорните промени в Изборния кодекс обаче се е стигнало до консенсус по темата - заличаването да става след две поредни негласувания.

В следващите параграфи на законопроекта се предвижда и възможността гласувалите евентуално да бъдат поощрявани със "стимули". Решението дали да има такива и какви точно ще са ще бъде на Министерския съвет.

По време на дебатите Янаки Стоилов от БСП заяви, че от опозицията са готови да сезират Конституционния съд, но няма да го направят "за да се види пълното действие на този закон". Той коментира, че гражданите трябва сами да решат дали да се "самозадължат да гласуват".

Съпредседателят на ДПС Четин Казак заяви, че задължаването на хората да гласуват е противоконституционно, защото в Основния закон е записано, че гражданите имат право да избират.

"По конституция българските граждани имат право да избират и това право не е задължение", коментира Мустафа Карадайъ.

Петър Славов от гражданската квота на РБ коментира, че от БСП е трябвало да идат на заседанията на правната комисия, за да изкажат мнението си и да се запознаят със закона. 

Лидерът на ДСБ Радан Кънев пък се изказа против задължителното гласуване, защото "не можем да задължим хората да ни вярват". Той се обърна към подкрепящите гласуването да е "граждански дълг" с думите: "Старата мома си търси млади избиратели". 

Реформаторът Гроздан Караджов пък иронично предложи част от фейлетона на Алеко Константинов "Избирателен закон" като редакционна промяна в текста, която гласи:

"Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните."

Той мотивира идеята си с това, че така ще е по-лесно на управляващите да "надхитрят гласуващите". Председателят на Народното събрание Цецка Цачева обаче реши да не подлага на гласуване предложението на Караджов.