На Северна Корея не е разрешено да печели пари от своите имоти в чужбина.

Няколко примера от Берлин, София и други места в Източна Европа показват, че гешефтите на комунистическия режим в Пхенян изобщо не са спирали.

"Глинкащрасе" е улица в самия център на Берлин - в непосредствена близост до Бранденбургската врата, пише Дойче Веле. Нищо чудно, че намиращият се на тази улица "Сити хостел Берлин" е винаги пълен. Стая в него струва около 17 евро на нощ, което за град като Берлин е направо смешна цена - хотелската нощувка иначе излиза средно 100 евро. Млади хора от цяла Европа често се отбиват в "Сити хостел", без да са чували нещо за неговата история. А тя е доста любопитна.

Сградата е собственост на Северна Корея. Месечният наем, който арендаторът на хотела доскоро плащал на комунистическия режим в Пхенян, възлиза на 38 000 евро. Преди две години международните санкции принудили севернокорейското посолство да прекрати договора за аренда. Банковата сметка, по която сега се превеждат парите за наема, била блокирана, твърди съдържателят на хотела. Хостелът обаче продължава да работи. Не е ясно дали собственикът и наемателят са сключили някакво ново споразумение и какво точно съдържа то.

А това означава, че парите за нощувките, които гостите на хостела плащат, навярно все още заминават за Северна Корея. Разбира се, гостите дори и не подозират този факт; малцина изобщо забелязват, че самият хостел е точно до посолството на Северна Корея. В стъклена витрина пред него е изложена снимка, на която се вижда как Ким Чен Ун стиска ръката на Владимир Путин.

Евтино, но има бълхи

Карта на града с разположението на "Сити хостел Берлин"

Повечето туристи отсядат в хостела, защото е невероятно евтин. Ако знаеха чия собственост е, дали щяха да се въздържат? Може би. В оценките за хостела обаче никой не се интересува от въпроса за собственика му. Затова пък мнозина се оплакват, че имало бълхи.

Историята на хостела и на посолството е доста странна. От нея се носи полъхът на Студената война. В началото на 1970-те години в бившата ГДР е построено посолството на „братската“ Северна Корея. След падането на Берлинската стена и обединяването на Германия посолството е закрито. През 2001 г. Германия възобновява дипломатическите си отношения със Северна Корея. Контактите обаче остават хладни, официални взаимни визити не се разменят, за посланическата мисия се използва само част от сградата. Другата част е дадена под аренда на един хотелиер.

Нарушение на резолюцията на ООН

Това неустановено положение отдавна тревожи германското правителство. Защото през 2106 година ООН приема резолюция, която забранява да се отдават под наем или под аренда недвижими имоти на Северна Корея. Има и сходна разпоредба на ЕС – за да не може севернокорейският режим да влага приходите от недвижимите си имоти в покупката на материали за своята ядрена програма.

Ето защо германското правителство полага огромни усилия да накара севернокорейците да закрият хотела. Отначало даже с успех. В началото на 2018 севернокорейското посолство прекратява арендния договор на хотелиера и дори подава съдебен иск за опразване на имота. Само че, за да стигне делото до съда, режимът в Пхенян трябва да внесе авансово определени съдебни такси. Той обаче не прави това.

Предполага се, че Северна Корея протака цялата история, за да продължи да печели от хотела. От германското външно министерство периодично уверяват, че упражняват натиск над Пхенян, за да се уреди най-после този спор. Само че как се упражнява натиск над един напълно капсулиран и откъснат от света режим?

Съмнителни гешефти и на други места в Източна Европа

А съмнителните дела на севернокорейското посолство в Берлин далеч не са изключение. Тъкмо обратното. След продължително проучване СиЕнЕн разкри тайна мрежа от фиктивни фирми в Мозамбик, чрез които режимът в Северна Корея върти контрабандна търговия и си доставя всевъзможни неща, включително ракети земя-въздух и радарни системи.

„Ню Йорк Таймс“ пък съобщи, че на територията на севернокорейското посолство в София има зала, която се отдавала под наем - например за сватбени тържества. А във Варшава имало поне 40 фирми, регистрирани на адреса на севернокорейското посолство. Това са само три примера от много други. Всички описани случаи, които до един влизат в противоречие със санкциите на ООН, имат за основна цел да набират валутни средства за режима в Пхенян.