75% изгаряния не сломиха духа на младия доброволец

Млад герой се бори за живота си след тежки изгаряния при гасене на пожар.

В разгара на огнения ад, обхванал България през юли 2024 година, един млад доброволец се превърна в символ на героизма и саможертвата. 19-годишният Светослав Димитров от Свиленград се включи в борбата с пламъците, които заплашваха да погълнат родния му край.

Хиляди декари земя бяха опустошени от пожарите, а домовете и съдбите на много хора бяха унищожени. Пожарът край Свиленград се оказа един от най-мащабните в историята на страната.

"Беше нещо страшно. Пламъците тук се вдигнаха на 10 метра височина. Много страшно беше, наистина много страшно. Да виждаш, че ще ти изгори къщата", споделяха местните жители със сълзи на очи.

На 15 юли Светослав научава, че огънят наближава родното му село Щит. Без колебание, той се качва в колата си и се отправя да помага. "В момента, в който разбрах, запалих си колата и тръгнах да помагам с каквото мога. Аз съм си от Свиленград, но моите дядо и прадядо са от там, присърце ми е", разказва младежът.

След като помага в Щит, Светослав се присъединява към екип, борещ се с пожара в съседното село Райкова могила. Там той се качва на цистерна, за да гаси пламъците. "Първоначално всичко беше наред. Аз бях на цистерната и гасях огъня, а пък шофьорът караше трактора, който теглеше цистерната, управляваше го", спомня си Светослав.

Внезапен порив на вятъра обаче обгръща младежа в пламъци. Той губи съзнание, но успява сам да се измъкне от огнения капан. Светослав получава 75% изгаряния по тялото и е транспортиран спешно в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Свети Георги" в Пловдив.

Доцент Елеан Зънзов, началник на Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болницата, поема случая. "Това, което видяхме в началото, беше едно не само голямо по площ, но и много дълбоко изгаряне. Кожата беше засегната в дълбочина, което допълнително увреждаше състоянието на пациента", обяснява доцент Зънзов.

Въпреки тежкото състояние на Светослав, медицинският екип не се предава. "Принципът, по който работим, е че всяко състояние е съвместимо с живота и правим всичко, което е необходимо, за да имат шанс пациентите", подчертава доцент Зънзов.

Историята на Светослав Димитров е не само разказ за героизъм, но и за силата на човешкия дух. Въпреки огромните предизвикателства, пред които е изправен, младежът продължава своята битка за живот, вдъхновявайки всички около себе си с куража и решимостта си.