Герасим Георгиев - Геро е роден в Русе, завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова.

Известен е с тв ролята си на Карфиол Петров от шоуто "Пълна лудница" и като водещ на "Господари на ефира", а преди това на "Монополи" по БНТ и "Горчиво" по Би Ти Ви.

Играл е в много театри в провинцията и София. В петък бе премиерата му на пиесата "Ромул Велики" под режисурата на Бина Харалампиева в Малък градски театър "Зад канала". Геро е щастливо женен и има дъщеричка Йохана.

- Геро, преди дни отмина премиерата ти на пиесата "Ромул Велики" от Дюренмат. Отминаха и изборите в България. На какви мисли те отвежда ситуацията в страната ни днес?
- Пиесата "Ромул Велики", в която играя императорът, е еднa смешно-тъжна история, в която май чe става дума за политика. В нея Ромул Велики иска да погуби империята си и откровено симпатизира на варварите. Това обаче не е историческа пиеса, въпреки че действието ни пренася в древен Рим. Текстът на Бина Харалампиева, която много уважавам, сякаш нарочно е написан за изборно политическо време. А всъщност, когато Дюренмат пише пиесата, прави аналогия с Третия райх. Актуални са думите вътре, написани са като пародия на класическите трагедии. Все пак като препратка днес, Слава Богу, че ситуацията е такава, че още можем да се смеем над всичко това. В текста имам много интересни реплики, като например: "Моята позиция като държавник е да не върша нищо". Но като се замисля, напоследък аз работя все с интересни политически текстове.

- Вие гласувахте ли, съвет към политиците имате ли?
- Да, трябва да се гласува. Хубаво е да ходят на театър, ето в тази постановка направо им давам готова платформа, акъл как да направят една нова България. Лошото е обаче, че никой не иска да се заеме като Ромул Велики да унищожи една загубена империя, безсмислена и да съгради нова, просперираща държава. И като препратка към България ние сме в същото моментно разкапано състояние като Римската империя по това време. За съжаление, нещо не виждам някой политик тук да иска да въздигне, да възкреси България като Ромул Велики. В пиесата идват варварите и нещате се оправят. А у нас кой да дойде, а? Много ми харесва и репликата: "Трябва да останем до последно разумни политици". Аз такива обаче не познавам.

- Ти с такава страст игра и Швейк във Военния театър, как си обясняваш разбра ли от къде започва упадъкът на една държава?
- Хахаха, упадъкът на една държава идва, когато поради наличието на много идиоти престават да ценят истинските. Но в книгата за Швейк всички ситуации са толкова шантави и забавни, като целия спектакъл.

- Имаме ли си ги много идиотите у нас?
- Пълно е. Най-много са в политиката. А иначе и в тази стая поне един идиот стои пред теб и това съм аз (смее се). Сега сериозно - държавата ни е котило на идиоти. Ама от такова влакно сме направени. Завистта е основната движеща сила в България. Затова ни викат халтураджии, защото ти изкарваш малко повече пари от другите. Той не те пита през какво минаваш, той само ти гледа в джоба. В такива случаи винаги си спомням котарака Леополд, който казва: "Дайте да живеем дружно". Да, да живеем спокойно, усмихнато, хей хора. Никой не вярва, че това, което е написал Алеко Константинов за българина преди 100 години, е като днешен вестник. Чак тръпки те побиват. Става ми страшно, когато изричам репликите на Бай Ганьо. Виждаш, че не мърдаме и на йота.

- Да, в "Ганьо Балкански" беше блестящ. Докога смяташ, че обикновеният човек ще продължава да оцелява в най-абсурдните режими и ситуации?
- Може би докато има човечество. А то краят му не е много далеч. Хората полагат добри усилия този свят да изчезне.

- Добре, защо според теб се получиха така нещата у нас?
- У нас няма никакво уважение към институциите и законите, затова тази държава е на това положение. Ние не сме държава, а имитация на държава. Държава, която няма социална политика, за мен това не е държава, това е антидържава - да правиш така, че хората да бягат от теб. Колко пъти за 25 години излизахме на улицата и протестирахме? Това е абсурдът. То и как да надигнеш едно стадо - той, Бенковски, затова им е палил къщите през Априлското въстание, за да няма къде да се приберат, иначе не може да ги изкараш от домовете да направят въстание. Ти разбираш ли за какъв народ става дума? Това е положението.

- А какво стана с Карфиол Петров от "Пълна лудница"?
- Ами спряхме го за малко. Карфиол прилича на Бай Ганьо, който след това изиграх. Винаги съм искал да вляза в кожата на Бай Ганьо. Затова ми беше полезен Карфиол Петров. Като започнахме работата по "Господин Балкански" с Бина Харалампиева, махнахме лошите неща на Карфиол, оставихме само хубавите. Всички ние присъстваме в образа на Бай Ганьо. Няма такъв българин, който да ми каже, че няма нищо общо с него.

- Играеш в много неща, как си обясняваш пълните театри, а празните портфейли на актьорите?
- Ами как, не мога да си го обясня. Аз друго не мога да работя, пробвал съм. Минавало ми е през акъла да замина в чужбина, дори имах предложение да играя в театър в Москва и Виена. Но и имах честта да играя в пиесата на Юрий Дачев "Вчерашни целувки" в Габровския театър. Играх с трима от най-големите - първо с Васил Попилиев, лека му пръст. После Калоянчев го смени. Играл съм и с Борис Луканов, да е жив и здрав. За мен беше неописуемо удоволствие да съм на сцената с човека, който ме е заразил за театъра - Георги Калоянчев. Когато се изправиш до него, тогава можеш да видиш истината в очите. Защото на тези години той излиза и е Той - енергия, владеене на публиката, всичко...

- Как се отнасяше Калоянчев с младите си колеги?
- Голям човек беше. Първо трябва да се докажеш пред него. Не става с напомпано самочувствие. Трябва да покажеш на сцената какво можеш, тогава той почва да се отнася с теб като с равен. Веднъж отивам и му казвам така: „Кала, ти какво си завършил в Бургас? "Механото" - отговаря ми, а аз: „Ами и аз съм завършил "механото"! "Така ли, а баща ти да не е мандраджия?" А аз - „мандраджия е!“. „Ама и моят е мандраджия, олеле, туй ми краде биографията, туй младото ми краде биографията!“ (Смее се.) Такива майтапи си правехме, много забавен човек беше Калата, Бог да го прости.

- А има ли такова "животно" телевизионен актьор?
- Често пъти слагат актьорите в графата "телевизионни". Няма такива актьори. В тази ситуация в България днес е нормално да търсиш изява на други места, препитание, да изкараш пари. Аз не искам да звучи като оплакване, заплатите ни са ниски. Казват "Вън търговците от храма", но този храм трябва да се издържа от нещо. Театърът не е хоби, не се прави от въздух. Той се прави с пари.

- Добре, но работата в провинциалните театри не те ли научи да стискаш зъби?
- Разбира се. Там е много по-трудно от столицата. Живееш в строга дисциплина, няма свободия. Не можеш да се правиш на бохем, като знаеш, че утре имаш репетиции сутринта, следобед снимки, вечерта представление.

- Мислиш ли, че късметът в телевизията е по-важен от актьорския талант?
- Да. В тв комедиите има невероятни таланти, Кръстьо Лафазанов беше звездата на Народния театър, Христо Гърбов също, дори Руслан Мъйнов. Но и те го правят заради пари хората. На мен много ми се играе във филм. Но искам да е различен, не като нашите - само с мутри, наркотици и стрелби. Да разказва една простичка история - за добротата, за любовта, такива неща. А при нас все едно и също.

- Добре, на какво друго се смее Геро?
- Не и на плоския хумор. Напоследък много озъбени станаха смешките и хуморът в България. Оголиха се нервите, кабелите на хората, затова не разбират. Не може да се различи вече кое е хумор, кое е истина.

- Съпругата ти е спортна журналистка, а за дъщеря си още ли си Карлсон?
- Да, повече от 10 пъти го е гледала това представление. Вече обаче предпочита спектаклите за възрастни. Иначе жена ми е човекът, който най-много ме търпи у нас. Защото знаеш ли какво чудо е всяка вечер мъжът ти да се прибира с още 5-6 души в него, не е лесно. Но се обичаме, другото е вятър работа.