Енергийната криза, породена от съкращаването на руските газови доставки в Европа, отново разпали водения от десетилетия дебат за ядрената енергетика в Германия.

В момента в страната са останали три активни атомни електроцентрали: "Емсланд" в Долна Саксония, "Изар 2" в Бавария и "Некарвестхайм 2" в Баден-Вюртемберг, които покриват около шест процента от вътрешното потребление на електричество. Според действащото законодателство те трябва да бъдат затворени най-късно до 31 декември 2022 година, предава БТА.

В условията на влошаващата се ситуация германското правителство планира отново да пусне в експлоатация въглищните електроцентрали, въпреки факта, че климатичните промени проявяват все по-осезателните си последици за цялата планета. Напоследък това може да се види ясно в горещата вълна, която засегна Южна Европа, отбелязва журналистът Доминик Посох в материал, публикуван на сайта на телевизия "Байеришер рундфунк".

В. "Цайт" откроява два ключови момента, около които се заформят най-сериозните спорове около ядрената енергия в Германия. Първо – възможно ли е тя да бъде инструмент за спестяване на газ през предстоящата зима. И второ – уместно и е тя да се използва в дългосрочен план като средство за борба срещу климатичните промени.

В момента германското правителство провежда стрес тест, с който да провери дали атомните централи биха помогнали в кризата с газовите доставки. Ако хипотезата, че тя би помогнала се потвърди, тогава трите все още действащи атомни електроцентрали ще продължат да произвеждат електроенергия до пролетта на 2023 година.

Исканията на някои политици от Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС), както и от Свободната демократическа партия (СвДП) обаче отиват далеч отвъд това. Те настояват въпросът за атомните централи да се преразгледа из основи и срокът на експлоатацията им да се удължи, за да може чрез тях Германия да постигне климатична неутралност. Това може да наложи и повторното пускане в експлоатация на някои от вече затворените атомни централи. Освен това ще трябва да се закупят нови горивни елементи и да се извършат цялостни тестове за безопасност, допълва "Цайт".

Дебатът за удължаването на експлоатационния срок на атомните централи и за бъдещето на ядрената енергетика като цяло създава известни разделителни линии и в управляващата "светофарна коалиция".

Канцлерът от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Олаф Шолц иска да изчака резултатите от втория стрес тест за сигурността на електроснабдяването, съобщи говорителка на правителството, цитирана от телевизия "Байеришер рундфунк”. Тя повтори, че въпросът за удължаването на срока на експлоатация на трите останали атомни електроцентрали в Германия след края на годината ще бъде разгледан с оглед на всички нововъзникнали обстоятелства.

Според министъра на икономиката Роберт Хабек, който е представител на "Зелените", атомната енергия може да покрие между 0,5 и 0,7 процента от търсенето на природен газ в Германия, отбелязва в. "Цайт". Следователно продължаването на експлоатацията на атомните електроцентрали би могло да замени малка част от газа, но само по себе си няма да реши проблема с енергийните доставки през зимата.

Миналата седмица германската външна министърка Аналена Бербок, която също е от партията "Съюз 90/Зелени", каза, че не вижда причина да бъде удължаван срокът на експлоатация на трите атомни централи, въпреки недостига на енергия, породен от войната в Украйна, предаде ДПА.

Бербок заяви, че според нея окончателното спиране на ядрената енергия в Германия, планирано за края на годината, продължава да е правилно решение. "[То е следствие от] фактите, които са ми известни към момента, и от предизвикателството, пред което сме изправени", обясни тя, имайки предвид, че проблемите са свързани с доставките на газ, а не на електроенергия.

Свободната демократическа партия, от своя страна се изказа в полза на удължаване на експлоатацията до 2024 година. "Това е периодът, в който сме застрашени от недостиг на енергия. Ето защо трябва да сме подготвени", заяви говорителят по енергийната политика на парламентарната група на СвДП Михаел Крузе пред вестник "Билд".

Лидерът на парламентарната група на СвДП Кристиан Дюр също призова за удължаване на срока на експлоатация. "Очакваме европейска солидарност през зимата", каза той, цитиран от "Байеришер рундфунк”. Според него Германия също трябва да прояви солидарност. "Трябва да използваме всички средства, които могат да допринесат за производството на електроенергия. Атомните електроцентрали са едно от тях", добави Дюр.

Финансовият министър Кристиан Линднер, който оглавява СвДП, миналата седмица заяви, че най-голямата европейска икономика трябва да остане отворена към всички източници на енергия, включително и атомните централи. "През следващите години няма да разполагаме с електроенергия на достъпни цени и затова трябва да запазим всеки източник", каза той, цитиран от медийната група "Функе". Линднер изтъкна и аргумента, че атомната енергия ще предотврати изхвърлянето на "хиляди тонове въглероден диоксид в атмосферата". Той призова коалиционните партньори да обсъдят въпроса за удължаване на срока на експлоатация на трите останали атомни централи в страната, като погледнат нещата в по-широк план.

Дебатът за германската ядрена енергетика намери отзвук и сред страните в региона. Според проучване на ДПА няколко държави настояват германските атомни електроцентрали да продължат да работят, отбелязва вестник "Цайт". Освен това има и призиви да се проучи възможността за повторно пускане на трите реактора, които последно бяха изключени от мрежата. Според страни като Унгария, Румъния, Словакия и Франция удължаването на експлоатационния период на германските атомни електроцентрали би могло да допринесе значително за спестяването на газ, тъй като в Германия около 15 процента от електроенергията все още се произвежда от газови електроцентрали.

Ако Русия напълно спре доставките си на газ за ЕС, атомните електроцентрали ще позволят отделянето на по-голяма част от газовите резерви за отопление на домакинствата и за промишлеността, допълва "Цайт".