Даниела Дариткова вероятно е имала и по-приятни петъчни вечери, отколкото снощната. Председателката на парламентарната група на ГЕРБ бе затворена с часове в БНТ след участието си в „Панорама“. В самото си участие тя призова за диалог с протестиращите, но малко по-късно се оказа, че между думите и действията има немалък разлом. Дариткова бе изведена с помощта на десетки полицаи, а накрая се наложи дори да тича през съседните дворове, за да може най-накрая да си влезе вкъщи.

Това едва ли е чувството на стабилност, което ГЕРБ иска да излъчва.

Съпоставките между излизането на Дариткова от БНТ и измъкването през задните входове на Министерски съвет на премиера Орешарски през 2013 г. няма как да бъдат избегнати и ще налеят още вода в мелницата на протестите. Това обаче е най-малкото, което може да се направи като съпоставка между БСП и ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов се превърна успешно в клонинг на своя най-голям електорален опонент и би било съвсем закономерно, ако си тръгне по същия начин, пише Стамат Паскалев в „ЕКИП”

ГЕРБ се превърна в БСП по много начини – икономическа политика, начин на говорене, медийно присъствие и, разбира се, опорни точки защо трябва да стоят на власт. Докато през 2013 г. Бойко Борисов питаше БСП не им ли е неудобно да викат всеки ден хиляди души под прозорците им, днес той е взел назаем речника на Пламен Орешарски и Мая Манолова. Докато през 2013 г. той откровено караше хората да излязат по улиците, сега се надява, че разместването на мебелите в кабинета, прокламирано като „основен ремонт“, ще ги накара да млъкнат. И докато преди седем години ГЕРБ се подиграваха на контрапротестите на БСП, преди две седмици те докараха организирано десетки автобуси именно за контрапротест – след едва един ден на гласно недоволство в посока Министерски съвет.

Де да бяхме като вас

Превръщането в БСП не е от днес. Шегите за БКП1 (БСП) и БКП2 (ГЕРБ) не са нищо ново. Обичайно те се градяха не толкова на политиките на двете партии, а на факта, че и двете са силно инфилтрирани от бивши агенти на Държавна сигурност.

Самият Борисов е най-добрият пример за тази двупартийна шизофрения. От една страна, по негови думи, ГЕРБ пази България от това „комунистите да дойдат на власт“. От друга, той е горд с миналото си на член на БКП и бодигард на Тодор Живков, като сравнява всичко, постигнато от него, с това, постигнато от Живков. И макар комунистите да са убили дядо му (отново по негови думи; недоказано твърдение), според Борисов работата му с Живков била „като университет“.

ГЕРБ открито прие икономическата доктрина на БСП, без да го казва на висок глас. Държавата влезе рязко в икономиката, започна се създаването на държавна верига бензиностанции, някои сектори в хазарта бяха частично одържавени, а в други се приеха промени, в полза само на най-големите играчи. Одържавено бе и разпространението на вестници, а влизането ни в ERM II също дойде след остра държавна намеса. Икономически погледнато, третото правителство на ГЕРБ е най-лявото, което България е имала от Жан Виденов насам.

Това е и една от причините в парламента да няма истинска опозиция: БСП просто харесва това, което ГЕРБ прави и ѝ се щеше да можеше тя да бъде на нейно място – за да прави абсолютно същото. Нещо повече: голяма част от днешното БСП все още не може да прости греха на Станишев с въвеждането на плосък данък и отново, съвсем логично, не каза нищо (поне нищо лошо) за плановете на ГЕРБ за промяна в данъчната система.

Нищо не показва превръщането на ГЕРБ в БСП по-добре от прегръщането на идеята за АЕЦ „Белене“. В продължение на години Борисов говореше против проекта, до момента, в който не влезе в позицията на БСП – с прекалено много налети пари и без опция за изход. Единствената логична опция бе да се сложи край на всички опити „Белене“ да се случи. Вместо това ГЕРБ реши да приеме една от най-ключовите политики на БСП и да вдигне с още няколко милиарда сметката по теоретичната атомна централа, макар шансовете тя да се превърне в реалност все още да са минимални. Шансовете да се изхарчат огромни пари въпреки всичко това обаче растат.

ГЕРБ открито прие и реториката на БСП. „Това не е народа“ и „протестите се водят от тинята на обществото“  станаха емблематични за 2020 г. така, както „София не е България“ и „народът иска шанс за Орешарски“ бяха емблематични за 2013 г.

Има обаче някои промени. ГЕРБ и самият Борисов открито заявяват от какво се страхуват – не толкова от предсрочни избори (които биха били безсмислени, защото редовните така или иначе са скоро, казва премиера), колкото от служебен кабинет, съставен от президента Радев (който ще счупи държавата, казва отново премиера).

И двата аргумента са безсмислени и лесно опровержими. През февруари 2013 г. (да, беше дълга година) ГЕРБ поиска избори, а до редовните оставаше по-малко от половин година. Почти четири години по-късно, в края на 2016 г., без никой да му я иска, Борисов отново подаде оставка. Служебен кабинет дълго време нямаше и той бе съставен едва след като Румен Радев официално стана президент. Така че се оказва, че когато на Борисов и ГЕРБ им е удобно, няма проблем да се хвърли оставка по-малко от година преди редовните избори, нито пък служебните кабинети на Румен Радев чупят държави. Напротив, ГЕРБ си взе немалко кадри точно от този кабинет.

Търговци на страх

ГЕРБ се превърна в усъвършенствана версия на БСП и в друг аспект, при това особено важен: търговията на страх. Макар разликите между двете партии да стават все по-малки, а протестиращите да не искат нито една от двете (Даниела Дариткова не бе единствената с интересни случки в петък вечер), последният останал аргумент на ГЕРБ защо трябва да бъде на власт се оказа не понеже те са най-доброто за България, а защото са по-малкото зло спрямо „комунистите“.

Тази търговия на страх е особено лесна, когато си на власт вече близо 11 години – и когато всички медии, с минимални изключения, работят за теб. Медийният комфорт, който ГЕРБ има, не може да се сравнява дори с този на БСП в най-силните години на партията след 10 ноември – управляващите могат да продават която си искат своя опорна точка, без да получават дори леко критични въпроси. Основният аргумент за оставането им на власт пък не е, че са най-добрите – а че другите са по-зле, така че нека ги оставим. Тази тактика е може би най-успешното творение на ГЕРБ, защото се разпространява дори сред хора, които не се възприемат като привърженици на партията.

Днес страхът обаче е повече в ГЕРБ, отколкото сред протестиращите или опозиционните партии. 

За ГЕРБ няма правилен ход. Борисов може да подаде оставка и да ходи на предсрочни избори, което само по себе си е рисково. Но може и да не подаде оставка и да тръгне отново по пътя на БСП през 2013 г. – когато партията загуби близо две трети от изборния си резултат в рамките само на една година. Положението ще бъде още по-лошо, защото България ще влезе със забавяне в икономическата криза, породена от коронавируса. Настоящето и бъдещето на ГЕРБ ужасно много прилича на миналото на БСП. И това е напълно закономерно.