Както е известно, демографската катастрофа на България я извежда като абсолютен световен шампион по намаляване и изчезване на населението: за 25 години българите от близо 9 милиона станаха под 7 милиона, което означава средногодишно намаляване с 80 000 души, или 219 души на ден, или 9 души на всеки час. България определено е най-бедната, най-болната, най-неграмотната, най-корумпираната, най-престъпната и най-нещастна нация в Европа, това обективно е установено от авторитетни институции. Освен това у нас текат опасни етнодемографски процеси: страната се циганизира и турцизира. Напоследък сме свидетели и на ислямизирането й; у нас се строят все повече джамии, те вече са 1300 на брой при мюсюлманско малцинство (засега) от 900 000 души. За сравнение, във Франция с 6 милиона мюсюлмани има 1600 джамии, пет пъти по-малко като относителен брой.

Дълги години комунистическите и посткомунистическите власти у нас игнорираха демографските и етнодемографските проблеми и се правеха, че не ги виждат. В комунистическата БАН даже закриха навремето Демографския институт като ненужен и вероятно вреден за властта (такъв сега има в БАНИ ). След като световните институции (Световната банка, Евростат и др.) оповестиха предизвестена демографска смърт на българската нация. Според публикувани проучвания на Световната банка през 2050 год. българското население ще се смали с 34% и ще бъде само около 4,5-5 милиона души. Екстраполации показват, че при настоящия темп на стопяване на нацията (ниска раждаемост от 8,7 промила и висока смъртност от 15,0 промила, усилена емиграция, застаряване и др.) не е далеч времето на пълно изчезване на българския етнос, вероятно за сметка на циганския етнос и на прилива от имигранти и бежанци от околния мюсюлмански свят.

За пръв път от четвърт век едно правителство обаче беше принудено да свърши нещо в областта на демографската политика, и това нещо, според публикациите в медиите тези дни, беше създаването на приоритет 9.15 с наименование „Приемане на Национална програма за противодействие на демографската катастрофа”. Въпросният приоритет е деветият поред и последен в сектора „Социална политика”, който сектор от своя страна е един от всичките 21 сектора на Правителствената програма. Този скромен статус (1/15 от 1/21, или 0,0032-а структурна част от Програмата) на уж толкова важната борба срещу демографската катастрофа показва много ясно, че отношението на подценяване, неглижиране, манипулиране и фризиране на демографския проблем само се е видоизменило и понастоящем просто си търси нови заблуждаващи простолюдието форми. С една дума нищонеправенето в сферата на демографията у нас си продължава, този път с малко фанфарна политическа гюрултия.

Приоритет 9.15 има 4 цели, от Цел 29 до Цел 32 и съдържа цели 16 Мерки. Не е известно въз основа на какви критерии и основания е извършен подборът на точно тези цели и тяхното съчетание. По мое мнение само първата поред Цел 29 има някакво пряко отношение към приоритет 9.15, но тази цел, по начина, по който е представена – с общи пожелателни фрази от типа „Забавяне на негативните демографски процеси...”, „Ограничаване на диспропорциите...”, – е неработеща и на практика е непостижима, т.е. тя е тъпа и безсмислена. Не става ясно какви са тези негативни процеси, какви са тези диспропорции и т.н. Интересни са още и трите Мерки, с които Правителството ще осъществи въпросната цел 29 и ще забави и ще ограничи въпросните процеси и диспропорции: две от Мерките са записани като „оценки” – едната е „Оценка на изпълнението на мерките в актуализираната Национална стратегия...”, а другата е „Оценка на въздействието на законодателството...” Как чрез оценки ще се „забави намаляването на населението” не става никак ясно. Третата Мярка гласи: „Адаптиране на социалните системи и секторните политики към демографската промяна” (Използваното словосъчетание „секторни политики” е патологично натрапчиво за управляващите, и звучи като „Цецка Цачева” – П. Ив.) Тази фраза сама по себе си означава за всеки, който поне малко разбира от семантика, че приоритетът „забавяне на намаляването на населението” (намаляването на населението само по себе си е негативна, даже пагубна, демографска промяна) ще се реши чрез адаптиране към тази промяна, т.е. ние ще преборим демографската катастрофа като... се адаптираме към нея, представете си.

Втората поред Цел 30 е „Създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда”. При обилно добро желание в тази цел може да се види все пак някаква косвена връзка със „забавяне намаляването на населението”, но лично за мен будят недоумение, не мога да разбера, как ще се създадат от Правителството условия една жена да роди, след като ми е известно, че това става единствено чрез забременяване. Ако пък под „условия за раждане” се разбира хигиената, обзавеждането и гинекологичните съоръжения в родилните отделения, там дето децата се раждат, не ми е ясно каква е точно функцията на тези „условия” в демографски план и съм сигурен, че тя не е ясна и за пишман авторите на тази част от Програмата.

Мерките за Цел 30 са повечко, но са също толкова неуместни, неизпълними и смешни. Първата от 8-те Мерки е: „Поддържане и разширяване обхвата на мерките, свързани с гъвкаво съчетаване на семеен и професионален живот на родителите” (Какво ли значи „гъвкаво”, сиреч „огъващо се” съчетаване?), петата е „Осъществяване на комплексни мерки за хроничните незаразни болести” (?!), а шестата е „Подобряване на грижите за бременни и деца”. Всичките тези мерки за поддържане и осъществяване на мерки и на грижи щели да способстват за „отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна обществена среда”. Тук, в тази витиевата и завъртяна фраза трябва да разполагаме ако не с точна дефиниция, то поне с представа, какво е това нещо „предвидима семейна среда”, какво е „сигурна обществена среда” и т.н. Лично аз се питам, какво ли означава пък терминът „социална реализация на деца”, след като ни е известно, че детската възраст започва от 1 годинка и свършва до пубертета; не разбирам, как социално ще се реализират току-що проходилите български граждани с памперси между краката, та те още не могат да акат в гърнето.

Третата и четвъртата поред цели в приоритет 9.15 се отнасят до съвсем различни от демографския проблем области: Цел 31 е „Насърчаване на активния живот на възрастните хора”, а Цел 32 е формулирана така: „Насърчаване на равенството между жените и мъжете и недискриминацията”. Според мен тези две цели-насърчавания и Мерките към тях, които са също толкова тъпи и смешни (има, например, Мярка „Разработване на доклад”, има Мярка „Разработване на планове”, има и друга Мярка „Отчитане на планове” и т.н.), нямат нищо общо с Приоритет 9.15 за противодействието на демографската катастрофа; те имат пряко отношение към съвсем други неща в социалната практика – предразсъдъци, качество на живота, социални дейности, геронтология и др. Ще допълня само, че не виждам никакво основание към Цел 32 за насърчаването на равенството между половете да се пришива и „насърчаване на недискриминацията”. След като не се уточнява за каква недискриминация става дума (Може би за джендърна недискриминация, а?), трябва да приемем, че тук като задача се поставя борба с всякаква дискриминация – расова, етническа, религиозна, възрастова, по местоживеене, инвалидна и т.н., което очевидно е нелепо като включеност в джендърната Цел 32.

Въобще, начинът по който се работи и по който се представя най-екзистенциалният проблем на българската нация – нейното демографско изчезване, – е непрофесионален, лаически и глуповато-претенциозен, както би трябвало да се очаква от неуки и некомпетентни персони.

За сведение само, за да се създаде една Национална програма за противодействие на демографската катастрофа са нужни сериозни и задълбочени проучвания на факторите и обстоятелствата, които през годините са я предизвикали у нас, тези фактори и обстоятелства са твърде много, взаимосвързани са и не са лъжица за всяка уста в банката с кадри на управляващите. Самата Програма трябва да бъде конкретна и насочена към причините, които карат хората да бягат от България или да не искат да имат и да отглеждат деца. Повярвайте, най-главните от тези причини са безогледното 25-годишно постоянно крадене, корупцията, монополите, регионалната несправедливост, престъпността, съдебната система, здравеопазването, образованието и... простотията на управляващите, която лъсва от всяко тяхно действие, включително и Политическата им програма.

акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към БАНИ