Коментар на Райна Знаменкова

Когато онзи ден чух, че Слави Трифонов повежда война срещу сегашната политическа класа, се изплаших. Стреснах се, защото знам колко дълъг и тежък път трябва да извърви. 28 години са много време, а именно през този период на псевдодемокрация родните политици ни убедиха, че депутат е грозна дума, че министърът винаги е свързан с корупция, че кмет означава местен дерибей. Да промениш тази система е трудно начинание, но не и невъзможно, когато имаш хъс, желание, морал и чест.

През последните години живеех с надеждата, че политиците ни ще се осъзнаят. Ще разберат, че обществото не ги иска повече и не желае да продължава да живее повече така - в страх, в мизерия, в борба за оцеляване. Млади и стари бягат, баби и дядовци са жертва на насилие, момчета и момичета се отказват да имат деца, защото няма с какво да ги отгледат. Премиерът-за-трети-път Бойко Борисов гордо и почти шизофренично заяви, че си дава отличен за управлението. Направо да онемееш. Луд ли е Бойко? Заблуден или толкова самовлюбен, че не може да види какво става извън вратите на богатата му резиденция, добре залостената му къща в Банкя и скъпата му кола. Народът не живее добре и затова отдавна вече не иска същата власт, същите лица. Хората не желаят Бойко, Корнелия и цялата политическа пасмина.

Слави обяви, че ще търси млади и кадърни хора, за да може най-накрая тази държава да дръпне напред. Мнозина се чудеха защо се забави толкова. Той имаше подкрепата на цяла България още миналата зима. Слави тръгна по законовия път, за да защити своята идея. През тези две години показа, че държи в България нещата да стават по закон, а не след задкулисни договорки. Стискайки юмрук, Трифонов се съобрази с решението на КС за премахване на три от въпросите на референдума, уважи макар и през зъби решението на ЦИК за 13000 гласа, които бяха откраднати от националното допитване, прие с гняв решението на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, който обяви референдума за незадължителен, въздържа се от протести и при бруталното гласуване от депутатите на 11 лв. субсидия, напук на масовото настроение на хората субсидията да бъде 1 лев! След всеки удар той се обръщаше към институциите, към държавата, към политиците, обжалваше, внасяше възражения така както е редно. Така както постъпва всеки истински българин и демократ! Подобна последователност, принципност и съобразяване със законите е рядко срещана в България. Слави прие решението на ВАС, както и грозните политически игри, когато ГЕРБ провали гласуването на собствения си законопроект за мажоритарната система.

В действителност Слави показва, че не иска да влиза в политиката, той иска пълна и дълбока промяна. Самият той каза, че да направи партия не е самоцел. Като човек на честта, достойнството и морала той извървя дългия законов път, за да се пребори за референдума. 2 години съдебни битки, политически надежди и неизпълнени обещания. И всичко приключи на 14 септември. На символичния си протест пред парламента Слави каза, че няма да се откаже, каквото и да му струва това. Ще се бори докрай. А той плаща сериозна цена. Той е преуспял, с достатъчно влияние и води най-гледаното шоу в национален ефир. Слави няма нужда да променя живота си, ако го прави, то е само в името на Родината. Стъпките може да са малки, но са стъпки в правилната посока. Ще бъде трудно, защото Трифонов се изправя срещу цялата политическа класа и нейната грижливо градената и съхранявана система. Мнозина се питат и задават въпроса: "Кой стои зад него?" Отговорът е кратък и ясен - всички българи, които отдавна жадуват и очакват промяната в страната ни. България иска възмездие, иска справедливост и Слави може да я даде.

Ден след като Трифонов обяви за намерението си да събере екип от млади и кадърни хора появиха се и слагачите, които търсят за кого да се закачат. Пръв беше Веселин Марешки, предстои да видим кои ще са следващите. Беше включен и "хорът на дежурните" политолози и социолози, удобни на властта, които целомъдрено започнаха да разпръскват отровата на съмнението - "Слави не знае как се прави партия. Трудно е" (А някой изобщо казал ли е, че той ще прави партия), "Слави няма хора. Откъде ли ще дойдат те". Същите политолози плюеха своята злоба и преди референдума, когато внушаваха, че 3,5 млн. българи не знаят за какво са гласували, че не разбират въпросите и куп подобни. Приликата е очевидна.

Изплашен в кампанията се включи лично и Бойко Борисов. Сега предстои да видим какво ще направи - дали ще действа, както по време на референдума - един ден добър, един ден лош или може би ще се опита да направи внушението, че Слави е "наше момче". А има и шанс Бойко да клекне. ГЕРБ да се разпадат и да търсят на коя спасителна лодка да се качат. Със сигурност обаче няма да е тази на Трифонов. Каквото и да реши да прави Бойко, едно е ясно - партията му ще бъде пометена от цунамито, наречено Слави Трифонов.

Той няма да се поддаде, няма да направи компромис. Той е тръгнал по трънлив път и ще го извърви докрай. Хората му вярват, отдавна чакат и търсят своя водач, няма да бъдат излъгани. А и времето дойде. Историята дава шанс на промяната. Тя е на страната на патриотите и родолюбците, а Слави доказа, че държи на думата си и се бори за идеята си. Затова трябва да бъде подкрепен сега, днес и оттук нататък.