Пълномащабна война не съм склонен да приема, че ще се случи, макар че винаги е някаква вероятност

"Струпването на 150 хиляди руски войници, в близост до границата с Украйна, означава, че Русия разполага с предостатъчно сили и военни средства, за да предприеме нападение. Защо и дали Русия иска да предприеме нападение срещу Украйна вече са въпроси, на които може да отговори единствено може би президентът на Руската федерация - Владимир Путин. Но заедно с това искам да обърна внимание към едно друго предупреждение - Русия официално обяви, че ако нейните виждания за развитието на европейската сигурност в бъдеще не бъдат възприети от НАТО, то тогава тя си запазва правото да предприеме военно-технически мерки, каквото и да означава това."

Това заяви в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR бившият служебен министър на отбраната Георги Панайотов, сега - номиниран за посланик в САЩ. По думите му военно-технически мерки очевидно са мерки, свързани с използването на армията.

"Пълномащабна война не съм склонен да приема, че ще се случи, макар че винаги е някаква вероятност. Но някакъв вид военна интервенция - да. Свидетели сме на разменен артелерийски обстрел по линията на съприкосновение, в Източна Украйна бяха разпространени снимки на ударена от снаряд детска градина. От другата страна също казват, че украинската армия също обстрелва с артилерия. Тоест имаме една игра на нерви, която става все по-опасна и по-опасна", каза Панайотов.

На въпрос на водещата Милена Милотинова търсят ли се поводи за по-мащабни военни действия, бившият министър отговори:  "Да, може да се допусне, че се върши точно това. Но не виждам украинската страна какъв интерес би имала от провокации. Украинската страна е наясно, че армията ѝ е много по-малобройна, разполага с много по-малки способности, отколкото армията на Руската федерация. Тоест при наистина един сблъсък украинската армия има много малък шанс, да не кажа никакъв. Тя ще бъде победена", коментира Панайотов.

А по отношенията НАТО добави:

"НАТО вече обяви официално няколко пъти обяви, че няма да изпраща войски в Украйна. Това не стои на дневен ред. Става въпрос да дадем свобода на украинския народ да решава сама съдбата си, да прави избора, който касае съдбата на украинските хора", казва експертът.

На въпрос на водещата напрежението с Русия затваря ли вратите на Украйна за НАТО към днешния момент, Панайотов заяви: "През 2008 година на среща на високо равнище на НАТО в Букурещ беше взето решение, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове на НАТО. Не беше споменат срок, не беше спомената дата, нищо не беше споменато. Още тогава руският президент Путин, който присъстваше там в качеството си на президент на Руската федерация в първият му мандат, реагира много враждебно и каза, че Русия няма да допусне членство на Украйна в НАТО, защото това е червена линия за Москва. Същото важи и за Грузия. Малко по-късно същата година се случи Руско-грузинската война. Отцепиха се Южна Осетия от грузинска територия и членството на Грузия на практика в НАТО се замрази. Защо? Защото условие да станеш член на НАТО е да нямаш проблеми със своите съседи, а Грузия по този начин изкуствено се създаде проблем, вътрешен в Грузия. Отцепени бяха около 18-20% от територията на страната и се създаде този проблем. През 2014 г. беше анексиран Крим. Бяха подкрепяни сепаратистките настроения на руско езичното население, на руското население в Източна Украйна. И по този начин се създаде проблем и с Украйна", коментира експертът.

"В момента на практика по членството на Украйна в НАТО може да бъде разговаряно, но по него не може да бъде взето решение. Русия иска да се подсигури, че никога Украйна няма да стане член на НАТО и привежда към тези свои искания следните аргументи: първо на украинска територия щели да бъдат разположени нападателни оръжия на НАТО, които могат да ударят руските градове. Искам да припомня, че на целия източен фланг на НАТО няма стратегически оръжия разположени, няма нападателни оръжия разположени на целия източен фланг. Нито в Полша, нито в Чехия, нито в Унгария, никъде", коментира Георги Панайотов.

"Рисковете за България са реални, тъй като на няколкостотин километра от нашите граници има държава, която е обкръжена със 150 000 армия и може да стане най-лошото. Може да започнат някакви военни действия в определен интензитет. Не казвам пълномащабна война. България като член на НАТО и като държава член на ЕС трябва да прояви солидарност, трябва да подкрепи единството на НАТО и на ЕС, защото само единни организации могат да се противопоставят на подобна заплаха. Както виждате Русия пробва да наруши единството на НАТО и ЕС, не успя. Категорично не успя, но се пробва. Тоест руските искания първоначално бяха изпратени индивидуално до държави членки. Не до съюза като такъв, а до държави-членки. И в тях е имало искане за индивидуален отговор, но отговорът беше колективен, с което се демонстрира единство, което е важно. Колкото са важни оръжията, толкова е важно единството и солидарността. Това трябва да направим." категоричен е Панайотов.