Доган, "руслямът" и пропутиновата пропаганда в България

Ахмед Доган сложи ред: отне "половина царство" от Пеевски и кимна приятелски към Русия. Изказването на Доган по функция е като тези за обръча от приближени фирми и дето той разпределял порциите. Какво още ни показа то, пише в коментара си Георги Лозанов, публикуван в Дойче Веле.

ДПС винаги се е заявявало и е гласувало като евроатлантическа партия, но заедно с това не си спомням да са заставали на критични позиции спрямо режима на Путин. Ахмед Доган още през 2016 година вижда в Русия „Алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в планетарен мащаб“. Подобни реверанси на Изток поддържат хипотезата, че ДПС (с най-много сътрудници на ДС) е една от партиите-балансьори, в чието създаване навремето участва КГБ, за да си запази възможността за руска намеса във вътрешната политика на чужди държави. Да искаш да си добре и с едните, и с другите у нас не само не е укоримо, а напротив – за голям политик се счита не принципният, а гъвкавият. И именно Ахмед Доган има славата на най-големия политик на прехода, а Движението му – на незаобиколим политически фактор.

Доган показа кой разпределя порциите

От такава гледна точка изглеждаше странно безалтернативното втурване на Делян Пеевски в евроатлантизма. До степен Зеленски поименно да му благодари за подкрепата, а той самият да се заеме лично със свалянето на Митрофанова от ефира на БНР. Дали така се опитва да оправи „магнетичната“ си репутация навън или да разшири властта си вътре в страната, или и двете, или нещо трето - не е от значение. Ясно беше, особено след като се превърна напоследък в „естествен лидер“ на ДПС, че почетният председател ще влезе в дадената му роля на балансьор и ще сложи ред.

С изявление в присъщия му витиеват стил той първо отне на Пеевски „половината царство“. И второ – далеч по-важно, кимна с разбиране към Москва. Направи го така, че да не личи веднага, но и да не оставя място за колебание: „На прага сме на дългосрочно противопоставяне на глобализма с очакванията на националните държави и на националните идентичности. Вероятно тази тенденция ще бъде съчетана с опити за възстановяване сферите на влияние на бившите империи и ще „приключи“ едва с преобразуването на политическия ни свят в легитимно многополюсен и, разбира се, след намирането на контролиран баланс между „старите“ и „новите“ велики сили“.

Казаното от Доган съвпадна с твърденията на Путин

Това изказване на Доган по функцията си е като предишните му за обръча от приближени фирми или дето той разпределял порциите. Той отново представя за политически реализъм приемането на една дълбоко неприемлива ситуация, която в случая, извън риторическата си обвивка, се свежда до отстъплението на демокрациите пред диктаторските режими. И Русия съответно да си върне старото съветско влияние.

Ненапразно нейните проксита веднага осъзнаха, че казаното от Доган съвпада с твърденията на Путин, който от години се бори тъкмо за „преобразуването на политическия ни свят в легитимно многополюсен“. Многополюсен е евфемизъм за загуба на „колективния Запад“ в хибридната война срещу него, която вече има и горещи фронтове в Украйна или Газа, както и тлеещи в Африка или на Балканите.

Война между диктатурите и демокрацията

От другата страна в тази война, започнала като терористична със събарянето на двете кули в Ню Йорк и последвалите атентати из Европа, Русия е заедно с ислямските фундаменталисти. Митрополит Антоний – „външният министър“ на РПЦ, превърнала се в нещо като полк с расо на руската армия, признава, че намират „повече разбирателство с мюсюлманите в страните от Изтока, отколкото с християните от Запада“. Това „разбирателство“ доби политически израз в тъй наречения руслям – задочен, религиозно маскиран алианс на диктатури, повели необявена война с демокрацията.

Водещата роля в него безспорно е на Русия с мерака ѝ, след като не успя да стане част от демократичния свят, да си върне позициите от времето на СССР, чието разпадане Путин определя като „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“. И мечтата му е, подобно на Сталин, да седне със „салфетка в ръка“ да преговаря с „колективния Запад“ като равен с равен. Нищо, че това ще са преговори между диктатура и демокрация. И нищо, че за разлика от преговорите след Втората световна война, когато, макар и по историческа случайност, сталинска Русия е била съюзник със Запада, сега го е обявила за враг №1.

Опорките на пропутиновата пропаганда в България

След падането на комунизма Русия видя единствения си шанс в това да откъсне територии на влияние от демокрацията чрез връщането към студено-гореща война с нея, която не може да спечели, но може да твърди, че е спечелила. Актуалната опорка в руската пропаганда в момента, маркирана и от изявлението на Доган, е, че това е неизбежно и дори вече се е случило. Така че на колективния Запад не му оставало нищо друго, освен сам да се предаде в Украйна и Газа, после в Прибалтийските републики, на Балканите и прочие, с което да се постигне „контролиран баланс“, както предрича Доган.

Това е чисто виртуална победа, която би могла да се извоюва само в обратна медийна перспектива: ако пропагандата убеди избирателите в демокрациите (и специално в САЩ), че са загубили войната с Русия (и русляма), така че те да гласуват за политици (например, Тръмп), готови на компромис с победилите диктатури, в което именно ще се състои победата им.

С други думи, най-силното оръжие за защита на демокрациите е естественият интелект на гражданите им.