Възрастните жени спасиха православието в България, подчерта философът

„Познавах Неофит в битието му преди да стане патриарх. В началото на 90-те години имаше събития в нашата църква, които не изискваха кротост и плахост. Неофит беше човек, който изнесе на собствен гръб тази битка“, каза в студиото на „Лице в лице“ по bTV. философът проф. Георги Каприев.

„Уставът на Българската православна църква, който е с някои промени, но идва от времето на Екзархията, е най-демократичният църковен устав, който съм чел. Част от демократичните му измерения са, че патриархът няма такава огромна власт, каквато имат патриарсите на някои други православни църкви. Нашият патриарх не владее църквата като монарх. Властта в църквата е върху митрополитите в техните епархии. Патриархът свиква Синодът, има право на втори глас при равенство и по-голяма социална чуваемост“, допълни той.

„Върхът на кариерата на един епископ е патриаршеството. Те се стремят към това. Не е без значение кой е патриархът, но не е от фатално значение. Когато свикваш заседанието на Синода, редиш програмата. В сега сме в нелесна политическа ситуация. Не е без значение кой е патриархът и какво ще се носи от неговите послания. Патриарх Неофит е единственият от Светия Синод, който застана с ясно становище за руската агресия в Украйна. Каза го категорично, каза го ясно. Това може да си позволи патриархът“, посочи проф. Каприев.

„Българинът, обявяващ себе си за православен, в обикновения случай е просто суеверен. Суеверието е вяра във всичко, което не е Бог – всичко крайно, земно, преходно. Това е суеверие. Черна котка, червено конче, „Пу-пу“ – това са суеверия. Българинът е по-скоро суеверен и богословски неграмотен поради липса на интерес, липса на разбиране и поради самоувереност. Ако преди 35 години с право се оплаквахме, че няма литература, тогава беше трудно да се намери Библия, а сега се написаха много текстове, преведоха се много текстове, но няма кой да ги прочете“, коментира той.

„Възрастните жени спасиха православието в България. Те си ходеха на служба, спазваха нормите, но и те не бяха богословски образовани. Битово сме възпитани в духа на религиозното и неговата нормативност, но рискът да станем ритуалници е огромен. Това е налице не само в България“, подчерта проф. Георги Каприев.