Едва ли има русенец, живял в града през 80-те години, чието сърце да не трепне при гледането на документалния филм „Дишай“.

Лентата на режисьора Юри Жиров сполучливо е запечатала онези времена на екологичен геноцид над населението на Русе. И протестите на неговите граждани, защото тогава те не стояха безучастни към своята съдба и тази на децата си. Въпреки комунистическия режим, въпреки страховете си, стотици русенци намериха сили да излязат на площада и да подирят сметка на управниците за тяхното бездействие, пише Фронтално.

Демонстрациите от 1987-1989 г. са единственият предвестник на предстоящите промени у нас. Протестиращите не се колебаят да освиркат и да апострофират дори члена на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Няма друг такъв случай преди 10 ноември 1989 г., но е вярно и друго. Днес управляващите не излизат да говорят с протестиращите по площадите, а се крият в удобните си кабинети. Тогава, управниците излязоха при гражданите и се самоподложиха на всенародната „любов“. „Дeмонтаж!“ и „Децата не могат да чакат!“ са ударните скандирания, удавили със своята мощ опитите на комунистическите велможи да шикалкавят и да се опитват да забаламостват хората за пореден път. Всичко това е в кадрите на филма „Дишай“, заснет полулегално в Русе през 1988 г.

28 години бяха нужни този почти апокрифен филм да стане достъпен за масовия зрител и да се появи в „YouTube”. За цялата история от създаването си „Дишай“ има десетина прожекции пред камерна публика и няколко „дълбокозасекретени“ излъчвания по националната телевизия. Макар и смущаваш, този факт си има своето обяснение. Лентата показва не само частния случай с драмата на русенци. В него има далеч по-голямо послание. А то е един своеобразен урок по демокрация и гражданско общество, който никога не бива да бъде забравян.

„Дишай“ – документален филм, България (1988), 43 минути

Сценаристи: Виолет Цеков и Георги Аврамов

Режисьор: Юри Жиров

Оператор: Огнян Логофетов

Музика: Ценко Минкин