Първата цигара запалих на 14 години. 

През 90-те да пропушиш в гимназията беше абсолютно нормално, дори задължително. Какво иначе да се очаква от дете на пушачи, свикнало с цигарения дим от бебе?, пише Мария Стоименова в woman.bg. За мой късмет, не се превърнах в заклет тютюнджия като баща ми, а в един от онези „ситуационни пушачи“, които може и да запалят, а могат и да се въздържат, в зависимост от обстановката, компанията и най-вече дали наоколо се пуши или не.

Такива хора не сме никак малко. Можем да не пушим няколко години, а след това да започнем сериозно и амбициозно отново да се тровим. Страстните любители на никотина се чудят защо ни е изобщо да палим, а непушачите направо се вбесяват, когато в най-неочаквани моменти започнем да хленчим я за цигара, я за огънче.

Просто организмът ни се адаптира по-лесно към околната среда и обстановката. Ако хора като нас растат в семейство и среда, в които цигарите не са на почит, няма и да им хрумне да запалят. Но ако са сред пушачи, ще се борят с порока до края на живота си на приливи и отливи.

Когато през 2012 година беше приета промяната в Закона за здравето за пълна забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места, вероятно на Земята нямаше по-щастлив и благодарен организъм от моя.

Най-после въздухът в ресторантите стана чист. Най-после дрехите и косите спряха да попиват тютюневия дим след всяко кафене, кръчма или нощен клуб. Най-после изчезнаха ужасната миризма на застояло, следите от изгорено по покривките, дупките по тапицериите на столовете и диваните.

Спрях да изпитвам необходимост от цигара, защото околните не ме дразнеха.

Вездесъщите пепелници, които украсяваха всяка маса във всеки ресторант, изведнъж изчезнаха. Вече трябваше да се излиза навън за цигара, дори на студа през зимата, което направо отказваше ситуационните пушачи като мен. Немалко хора предпочитахме да си останем на топло, вместо да висим отвън, замръзнали като шушулки - и това ни спестяваше поредната изпушена цигара.

Когато забраната влезе в сила, мнозина бяха недоволни, защото били дискриминирани. Повечето от българите обаче подкрепиха ограниченията, които трябваше да спрат децата и възрастните да вдишват вредния цигарен дим. Няма какво да се лъжем - предишното положение със „зали за пушачи“, паянтови пристройки към заведенията и терора на дима – просто беше станало нетърпимо.

Но ето че сега вицепремиерът Валери Симеонов, обявил се за „заклет непушач“, тръгна да бута забраната.

И да твърди, че мерките, подкрепящи здравословното състояние на стотици хиляди хора, трябва да се отменят. През годините имаше немалко такива призиви – обикновено като димни завеси за отклоняване на вниманието от по-сериозни проблеми. Досега здравият разум и стремежът на управляващите да изглеждат по- европейски надделяваха.

„Колкото и да не ми харесва – голяма част от българите са пушачи, тези хора имат своето право в обособени помещения да пушат“, обясни Симеонов. Но колко са реално пушачите в страната? Според Евростат за 2016-а България е на първо място в ЕС по брой на пушачите над 15-годишна възраст, като 34,7 % от тях пушат.

Малко над една трета съвсем не означава мнозинството от хората. А останалите?

Нека си припомним хаоса преди въвеждането на забраната. Собствениците на заведения бяха похарчили сериозни средства за климатични инсталации в „салоните за пушене“, което породи недоволство сред тях, защото със забраната инвестициите им станаха ненужни. Идеята на Валери Симеонов означава, че бизнесът наново ще харчи пари, за да покрие европейските норми за „обособени части за пушене“ в заведенията.

Това означава още повече „открити градини“, заградени с найлони „салони за пушене“, в които миризмата е толкова остра, че „затапва“ дори газовите печки за отопление. Това означава разлютени очи, кашлица, смрад и неприятно прекарване за всички, които волно или неволно са седнали в тези „газови камери“.

Остава да се запитаме защо на Валери Симеонов сега му хрумва да настоява за промени в закона. След като намали децибелите в морските курорти, вицепремиерът трябваше да продължи напред, а не назад. И да озапти комичните опити да се заобиколи забраната за пушене, например табелка „частно парти“ на вратата, менчета и малки вази за изкуствени цветя, които след полунощ стават пепелници, и откровените корупционни практики. Вместо това той настоява всичкият напредък да се зареже все едно нищо не е било.

А за ситуационните пушачи като нас, а и за всички, които къде успешно, къде неуспешно, се борят с отвратителния навик - лошият вкус в устата остава. И той съвсем не е патриотичен.