Наричат Михас Пуебло бланко - бялото градче, корените му се губят някъде в праисторическите времена.

Твърди се, че най-старото му име Тамиза се среща още в географските описания на Птоломей, разказва Христо Христов в Монитор. Създали го тардесите, след тях дошли римляните и вестготите, не го подминали и маврите, но те запазили автономността му в замяна на 1/3 от добивите.

При обсадата на Малага жителите му се опънали на католическите крале и били продадени в робство. Няколко десетилетия по-късно се завърнали и стоплили отношенията си с испанските владетели. Дори добили статут на „много лоялни граждани“, който ги освободил от плащането на налози. Преживели пиратските набези, вдигнали стражеви кули, отглеждали лозя, докато филоксерата не ги унищожила изцяло.

Какво общо има между древен Рим и разположеното на 1470 м надморска височина испанско градче Михас? На пръв поглед нищо, докато не надникнете в Музея на магарето, след като преди това сте яхнали бронзовата статуя на дългоухото животинче.

Там ще разберете, че по подобие на прословутите гъски на Юнона, които през нощта на 18 юни 390 г. спасили жителите на Вечния град от галското нашествие, така и андалуските бурос спрели тоталното обедняване в Михас.

Очарователна екскурзоводка (оказва се наследничка на първия собственик на буро-такси) обяснява как в началото на 60-те години на миналия ХХ в местните били толкова бедни, че разчитали да се прехранват с плетене на сандали от планинска трева.

Сушавото лято обаче ги лишило и от това им препитание и се наложило да се включат като общи работници при прокарването на пътя от Малага до бъдещия курорт Фуенхерола. Всяка вечер, връщайки се по домовете си върху магаретата, те получавали предложения от чуждестранни туристи да се снимат до дългоухите им домашни помощници и евентуално да се разходят върху гърбовете им. И съответно да припечелят по някоя и друга песета.

Съвсем скоро установили , че печалбата в пъти надхвърля дневната надница. Пръв за новата професия „магарешки таксиджия“ лиценз от общината си извадил Антонио Хименес. Последвали го и останалите му съседи, а 6 десетилетия по-късно по тесните улички на Михас пристъпват 60 магарета, впрегнати в изписани каручки. Общо 52 са издадените до момента лицензи, като разходката струва 15 евро. С петарка по-евтино е ако се осмелите да яздите самостоятелно.

По повод 55-ата годишнина от пускането на първата „линия“ местният Лайънс клуб финансирал изработката на бронзовата магарешка статуя. Снимката върху която е почти задължителна за всеки новопристигнал на площада със слънчевия часовник и невероятната панорама.

Жителите на Михас са категорични: магаренцата получават възможно най-пълно меню, съобразено с рецептите на ветеринарите, които се грижат за здравето им. Пошляпването пък с камшика по гърба е по-скоро символично. И още по-категорично отказват да приемат воплите на няколко екологични организации, които настояват за пълната забрана на бурос-такситата.

Водачът на една от каручките, симпатягата Хуан ни изброява цели 10 аргумента в подкрепа на каузата си запазване на този вид транспорт. Като първо ни завежда в църквата, където на челно място е изобразен Христос, яхналият бяла ослица при влизането си в Йерусалим.

„Щом Той е ползвал магаре, защо ние да се отказваме?“, недоумява потомственият „таксиджия“ и с готовност застава край белия като къщите в Михас №002 за пореден фотоспомен.

Неволно си спомням, че преди десетина години и в българското градче Гурково си направиха музей на магарето (най-вероятно е било с пари от проект по някоя от оперативните програми). Дори възродиха есенната магарешка кушия, на чийто финал победилият дългоушко получаваше бала люцерна, а собственикът му плик със 100 лева от кмета на общината. От известно време музейчето в Гурково е заключено, а за втора есен кушията е отменена. Под претекст, че било отживелица, нямаща нищо общо с общоевропейското ни настояще.

По думите на местния гид по уличките на Михас миналата година са преминали около 1,5 милиона гости от цял свят. Колко от тях са платили по 15 евро за разходка – никой не се нае да коментира.

Затова пък официалната испанска статистика съобщава, че през 2016-а туристите са били 75 300 000 , като приходите са достигнали 77 милиарда евро.

Мимоходом научавам, че прага на градския етнографски музей (експозицията му е подредена в някогашната сграда на кметството) наскоро прекрачил 10-милионният посетител, който си купил билетче за 1 евро.

Казват че почти толкова са преминали и през входната врата на музея на миниатюрата - 336-те му експоната са подарени през 1972 година от влюбил се в планинското градче с 292 слънчеви дни в годината чужденец-авантюрист и хипнотизатор. Професор Макс цял живот събирал чудновати произведения на изкуството от типа на „подкована бълха“ и „Тайната вечеря“ върху оризово зърно.

Не успявам да науча броя на посетилите експозицията с 300 керамични работи, дело на Пабло Пикасо и още толкова с подписа на Салвадор Дали, но пък набързо ми обясняват че отдавна никой не си прави труда да пресмята колко са гостувалите в построената през 1900 г. арена за кориди, която за разлика от другаде е не кръгла, а във формата на елипса. Билетчето за кървавата схватка струва скромните 65 евро.

„Битките тук са страхотни, непременно елате да ги видите. И след това останете за фестивала на фламенкото“, настоява пенсионерът Мигел, с когото се оказваме на една и съща масичка в кафене La Biznaga на площадчето Исус от Назарет.

„Защото това не е онова фламенко, дето сте го гледали в „Кармен“ на Бизе, а истинско, страстно, което само една андалуска красавица може да изтанцува. И от което дори рогата на прободен от тореадора бик могат да се настръхнат!“, кълне се адашът на Сервантес, докато отпива глътка от искрящата малага в чашата и подрежда плочките на доминото.

От него чух и историята за някогашния кмет на Михас Мануел Кортес (1905-1991), прекарал 30 години (от 1939-а до 1964-та) си в скривалище, за да избегне издадената му от франкистите смъртна присъда. И който наблюдавал сватбата на дъщеря си Мария през малка дупка в тухления зид.

„Днес, амиго, малцина знаят за този човек, а през неговото кметуване в селото ни са прокарали електричеството! Той спасил и старата църква от опожаряване, когато властта била взета за кратко от анархистите!“, настоя събеседникът ми докато чаках да ми донесат прочутите андалуски тапас, които били въведени с указ на крал Филип ІІ.

Величеството разпоредило безплатната благинката за конните си вестоносци, след като му омръзнало те да пристигат от дълъг път гладни и пияни.

Над 9 милиона линка се появяват в Google при изписване името на планинското градче. 168 000 са свързани с магарешките таксита, а почти 600 дават указания за голф – игрищата в района. Оказват се 7, като сред тях е и най-голямото в Испания: La Cala Resort, а още 4 са в процес на изграждане.

35 000 са чужденците, избрали да се заселят край някога най-бедното село. Местните дискретно пазят имената на най-богатите си съседи, сред които имало и неколцина български милионери.

С уговорка за конфеденциалност споделят че напоследък в местната църква на непорочното зачатие са се венчали няколко звезди на Холивуд, но тържествата преминавали в изключително тесен кръг и многобройна охрана.

Церемониите приключвали на площадката, откъдето се открива невероятна гледка към 154-километровата плажна ивица на Коста дел Сол, а при слука се вижда и крайбрежието на Мароко.

Испанците твърдят, че който не е разгледал Севиля е пропуснал чудото, а който не е бил в Гранада - нищо не е видял.

Аз пък на финала ще кажа, че много харесвам Рим, но със сигурност някой ден отново ще предпочета да се върна в... Михас.