Хиляди българи ще загубят работата си в Гърция и ще се завърнат у нас. Те ще престанат да бъдат донори на своите семейства, а и на българската икономика. Родният пазар на труда не е в състояние да поеме още безработни. 

Това заяви председателят на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър Иван Нейков пред 24 часа.

"Вече никой не знае колко стотин хиляди са работещите в Гърция българи. Историята на българската миграция в последните 25 години показва, че когато една икономика изпадне в криза, първите работници, на които се показва вратата, са именно чуждестранните", обяснява Нейков. По думите му в следващите 6 месеца можем да очакваме 5-7% свиване на гръцката икономика, а наесен да сме готови да очакваме много безработни хора. 

Според него, преките ефекти в социалната сфера ще бъдат поне два. Единият е, че тези хора ще се окажат неподготвени за българския пазар на труда. В България не се предлагат такива работни места, на каквито те са работили с години в Гърция. Освен това въпреки положителната тенденция официалната безработица в България все още е над 10%. Ако прибавим и тези 180 хил. отчаяни хора, които не се регистрират в бюрата по труда, безработицата ще надхвърли 15-16%. Тоест пазарът на труда в момента няма капацитета да приеме хиляди нови хора, които търсят работа.

Другият пряк ефект е, че тези хора в голямата си част ще се влеят в сивата икономика. Защото за дългите години работа в Гърция те са натрупали нелоши умения и добра трудова дисциплина, но нямат официално признание за своите умения. А белият пазар на труда иска документи. Непреките ефекти са по-трудни за изчисление. При всички положения в един момент, вероятно в началото или средата на зимния период, тези хора ще поискат социални помощи, защото са останали без работа, без възможности за отопление и т.н. А всъщност бюджетът на системата за социално подпомагане въобще не е готов за такава вълна от искания и очаквания към него, подчерта Иван Нейков.

Предварителните анализи, които правим в Балканския институт по труда и социалната политика, сочат, че хората, които са отишли да работят в Гърция, не са равномерно разпределени като произход в цяла България, а има концентрации - граничните региони, селскостопанските райони. И заради това ще трябва да се действа адхок в зависимост от това, къде ще се появи концентрация на връщащи се хора и там да се насочи реакцията. Успешните мерки обаче няма да са субсидирана заетост, защото на един човек, който има умения, да му дадеш метлата да мете площада не е най-добрият вариант. По-скоро бихме могли да потърсим плюсовете от връщането на българите от Гърция.

Това може да стане, като увеличим капацитета на системата за професионално образование и обучение. Ако на агенцията й се даде възможността, би могла бързо да организира признаване на знанията и уменията, които завръщащите се хора са придобили по неформален начин. Един от големите проблеми например на здравеопазването у нас е помощният медицински персонал. Има хиляди българки, които в продължение на години натрупаха добър опит в гледането на болни хора, на възрастни хора в Гърция. Това са хора, които имат нужни за България знания и умения и ако им ги признаем, те могат да бъдат използвани в социалните домове, в хосписите, можем да им дадем право дори като самоосигуряващи се и самонаети да пренесат тази услуга в България. Да не говорим, че всички болници се задъхват от липсата на медицински сестри и санитари. И би трябвало да обърнем частично минуса в плюс и по този начин дори да запазим тези хора на българския пазар на труда, каза Нейков.