Впрочем, тази позорна поговорка я няма у никой народ. Българска е. Ние сме тези, дето се пъчим с „патриотизъм“, а сме предали всичките хайдути и воеводи, дето сме имали. Нашият „кабелен“ патриотизъм е бутафорен и сврян пак в същата поговорка „Преклонената главица сабя не я сече“. Пием, пеем и се зъбим на „тирана“ на маса, докато не ни купи същият тиран за пет гроша. А може и за един – българинът се кланя и на друго кредо: „Все файда“.

Няма психолог, няма психоаналитик, който да не започне с първото, когато изследва нечия психика – ровенето в страховете и в модела на жертвата – с първото: „Можеш ли да казваш „Не!“ и защо неможейки, живееш като жертва.

Отприщената радост снощи на българите, които ликуваха в социалните мрежи, на маса, пиейки узо и слушайки сиртаки, бе трогателно умилителна. Защото нещото, наречено български народ, се припознаваше за пореден път в другия. Защото не той, а за пореден другите бяха казали „Не!“, а ние се прилепвахме, апликирахме, опивахме от това „Не“. Но то не беше наше.

Нашата преклонена главица, дето сабя не я сече, се е свила под юрганите. За пореден път. И продължава еснафски, келепирски, без капка чест, характер и достойнство, да търпи надупените си, продажни, продадени на чужди интереси, управници.
И псува.

Как вероломно псува тая наша преклонена главица, дето сабя не я сече!
Но когато стане думичка за далаверка, за спасение и оцеляване на собствената кожичка, се усуква точно около ония, които е псувала грозно.

И винаги казва „YES“. Защото се интересува единствено от собствената си ракия, от собствения си домат, от собствения си задник. И никога от страданието на другите.

По Българско по улиците никога не излизат гневни спонтанните. Излизат платените. Грантовите. Които „протестират“ само докато се намърдат на софрата и да запълнят алчните си гуши. После викат само „YES“ и се гърчат като мишоци, заедно с напазарените медии телевизии, които са срам за всяка журналистика по света.

Псувахме бай Тошо и го търпяхме. Псуваме Боко Тиквата и го търпим. Псуваме лицемерната Кунева и Костов в образа на Радан, и ги търпим. Подиграваме се на смешника президент, и го търпим. Повръща ни се от кабелари „патриоти“, и ги търпим. Омерзени сме от червените плазмодии, напазарени от Боко, и ги търпим. Отвратени сме от първановците, и ги търпим.

Преклонената главица сабя не я сече.
Всеки, който не се е научил в този живот да казва „НЕ“, ще си отиде от него като жертва.

Много ще му се иска да е „OXI“, но едно е искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш.
Боко-деляновската компания ще щави жертвите, огромни заеми ще бъдат теглени, за да бъдат крадени, а нашенското „OXI“ ще чака гърците да го освободи и да му изиграе сиртакито на свободата.

Генетично ли е увреден народ, на който Левски слага четири въпросителни, или Поетът го нарича „мърша“?

Докато не се научим да казваме „ОXI“, ще сме „лошия мат’риал“. От който боковци, догановци, радановци, куневци, първановци, станишевци, пеевци, имат файда.
Защото тук онези, които трябва да размахват сабите, полагат на дръвника сами главиците си. Преклонени. И презрени от историята. За която, този народ, няма памет.

Няма памет.