Коментар на Джонатан Фрийдланд, споделен в британския всекидневник "Гардиън"

Няма човек под 75-годишна възраст, който да си спомня ясно последния път, когато направихме това, пише Джонатан Фрийдланд в "Гардиън", цитиран от Mediapool.bg. Великобритания не е ставала свидетел на коронация от 1953 г. насам и дори тези, които помнят коронацията на Елизабет II, не могат да очакват същата церемония. Сега страната е променена, а Чарлз е много различен бъдещ монарх – макар и само поради един прост, неизбежен факт - той е възрастен крал.

Великобритания през 1953 г. и сега

Но да започнем не с него, а със себе си. Великобритания от 1953 г. едва ли би се разпознала във Великобритания от 2023 г. Очевидно целият свят се е преобразил. Ако попитате някой, който си спомня последната коронация, той вероятно ще ви разкаже за новата тогава тръпка да се гледа церемонията на живо по телевизията, може би в дома на съсед, който е бил единственият късметлия, който притежава телевизор. Днес почти всеки има суперкомпютър в джоба си, допълнен с екран, който може да пренася цветни изображения на живо от всяка точка на Земята – или дори от далечна планета.

Промените във Великобритания са особено резки. Малко преди Елизабет да се възкачи на трона, тя се посвети на служба на "великото императорско семейство, към което всички ние принадлежим". През 1953 г. Британската империя все още се е простираше по на територии по цялото земно кълбо. Вярно, страната беше изтощена от войната срещу фашизма, но Великобритания си оставаше военна сила със сериозна мощ. Повече от 40 000 войници взеха участие в коронацията на Елизабет, а армията наброяваше над от 850 000 души – с 24 военни оркестъра и многоброен флот.

Днес числеността на въоръжените сили на Обединеното кралство е намаляла до по-малко от 150 000 души. Както се посочва в скорошен документ на Конституционния отдел към Лондонския университетски колеж, Обединеното кралство "все още е международна монархия, като кралят е държавен глава на 14 други държави", но "вече не е голяма световна сила". Ако церемониите този уикенд са по-скромни от тези отпреди 70 години, това ще се дължи само отчасти на предпочитанията на новия крал. Това ще бъде и защото, както и учените се изразиха, "Обединеното кралство вече няма капацитета да представи подобен спектакъл", както по времето на майката на новия крял.

Що се отнася до "великото императорско семейство", през 1953 г. малцина задаваха трудни въпроси за това какво е направила Великобритания в името на империята. Вместо това проблемът в онзи момент беше как Великобритания е започнала да губи влиянието си. В онези времена идеята, че някой ден на краля ще се държи сметка за престъпленията на империята, включително и за печалбите на короната от робство, би изглеждала като далечна и невъзможна перспектива. Както към онзи момент би изглеждало пускането на един туит.

Отстъпление на религията

Друга промяна е толкова дълбока, че едва я забелязваме. За поколението, от 1953 г. коронацията е религиозно събитие, и то не само защото се прави в Уестминстърското абатство. Според социологическите изследвания през 50-те години на миналия век 34% от британците са вярвали, че Елизабет е била поставена на трона от божията ръка. В същото време към 1992 г. вече няма и едно проучване, в което поне един респондент да каже, дори и без да иска, че монархията има религиозно измерение.

Чарлз наследява кралство, в което не само вярата в божественото право на кралете е избледняла, избледняла е и самата вяра. По-малко от половината от населението на Англия и Уелс, едва 46.2%, се идентифицира като християни според преброяването от 2021 г. А 37.2% казват, че не изповядват никаква религия. Много хора ще гледат англиканска служба по телевизията този уикенд, но по-малко от 2% посещават такава редовно.

На коронацията на крал Чарлз ще присъстват представители и на други вероизповедания – въпреки че той ще се зарече да бъде защитник на вярата (Defender of the Faith), т.е. на протестантството, а не защитник на вярата по принцип (Defender of faith), както самият той каза, че предпочита да се нарече. Този плурализъм очевидно произтича от убежденията на краля, но също така е провокиран и от осъзнаване на реалността.

Същото важи и за някои от другите церемониални подробности. Ще има по-ясно признание, че Великобритания е кралство, съставено от няколко нации, което отразява децентрализацията на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Този въпрос въобще не беше на дневен ред през 1953 г. Благородниците ще имат по-малка роля в церемонията, може би намигване към факта, че повечето от тях загубиха местата си в Камарата на лордовете при последното лейбъристко правителство. Очаква се някои от най-архаичните ритуали да бъдат съкратени или премахнати тихо.

Всичко това може да се възприема като доказателство за модерните виждания на новия крал, но също така е и резултат от прагматичното признание за границата, до която съвременните британци могат да понесат феодалната лудост.

Паралели

Така че коронацията на 6 май 2023 г. ще е за хората, каквито са днес, а не за страната, каквато е била в миналото.

И все пак нито една от промените, изредени до момента, не засяга основната разлика между днешната и последната коронация. През 1953 г. една нация, опустошена от война, се събра, за да гледа коронацията на една млада кралица. Този акт сам по себе си изглеждаше като предвестник на обновление. Елизабет беше млада майка, родила две деца преди да стане кралица, и щеше да роди още две начело на монархията.

Синът ѝ е възрастен крал, вече дядо. На 74 години, той е най-възрастният нов монарх, мъж или жена, на чиято глава някога е поставена британската корона. Подгласниците му за тази титла изостават с много. Уилям IV все още не е навършил 65 години, когато става крал през 1830 г. Едуард VII, подобно на Чарлз, привидно вечен принц на Уелс, който прекарва по-голямата част от живота си в очакване да наследи майка си, кралица Виктория, поема управлението на 59-годишна възраст. Дори Джордж IV, друг син, принуден да чака дълголетен родител, е едва на 57, когато короната най-накрая става негова. Чарлз трябваше да чака повече от всеки друг. Когато майка му навърши възрастта, на която е той сега, тя се подготвяше за златния си юбилей.

Възрастен крал

Проблемът с възрастта на новия крал се корени в обещественото схващане за образа на този монарх. "Стар, луд, сляп, презрян и умиращ крал" са началните думи на сонета на Шели "Англия 1819", описващ страна, управлявана тогава от болния Джордж III, който изглежда е загубил не само американските колонии, но и умът си.

В Библията възрастта може да се свързва с мъдрост, но в английската литература най-известният възрастен крал е и най-глупавият. Поколения ученици и театрална публика са израснали, изучавайки и гледайки Крал Лир. Докато Елизабет се възползва от неясните, дори подсъзнателни културни асоциации, предизвикани от възкачването на млада кралица, образът на по-възрастния крал в колективната памет не е толкова благоприятен.

Все пак Чарлз може да намери утеха другаде. В късните си пиеси Шекспир гледа по-благосклонно на монарсите с понабръчкани лица и побеляла коса. Литературоведът проф. Джон Мълън казва, че в три от последните четири произведения на Шекспир – "Зимна приказка", "Цимбелин" и "Бурята" – се изразява загриженост за "застаряващите владетели, които трябва да се примирят с това, че предават властта на следващото поколение". В тях по-възрастният вече Шекспир предлага алтернатива на модела на Лир - владетел, който приема, че вече не е в разцвета си и наблюдава кротко тези, които ще го наследят. Мълън предполага, че последните творби на писателя могат да изпратят полезно послание към новия крал: "Бъди добър, мъдър, стар човек – и се грижи за Уилям и Кейт. Това е, което Шекспир би искал".

Добре познат образ

Това може да е добра стратегия и всъщност Чарлз може би вече се придържа към нея. Той не може да повтори трика на майка си от 1953 г. Тя беше достатъчно млада, за да се възприема от британците като бял лист хартия, който да се изпълни с това, което те проектират върху него. Британците обаче добре познават Чарлз, тъй като той чака достатъчно дълго на опашката за трона.

Образът на Елизабет при възкачването ѝ на трона бе по-скоро обвит в мистерия. Новият крал обаче е част от пейзажа още от правителството на Атли. Подобно на главния герой от филма "Шоуто на Труман", той е израснал в едно риалити - пред очите ни в ерата на телевизията. Той е давал интервюта – което майка му никога не е правила – а в едно от тях дори призна, че е изневерил на жена, която голяма част от британската публика обожава. Гласът му се чу в интимен разговор с жена, която обожава – и която сега е негова съпруга. Разговор, в който споделя фантазия, която може да накара човек да се изчерви. За по-младите зрители този епизод от миналото на краля беше припомнен в сериала "Короната".

Не са само годините, които Чарлз е прекарал в светлината на прожекторите. Важно е и какво е правил, докато е бил там. Елизабет смяташе, че ролята на конституционен монарх изисква дълбок неутралитет. Нещо повече от обет за мълчание по спорните въпроси, а дори липса на намек за мнението на монарха по тях. Това беше възможно за покойната кралица, тъй като преди да оглави монархията, тя не е изразявала публично позиции. Била е празен лист. Това не се отнася за Чарлз.

В миналото има достатъчно постъпки, коит да вбесят десните и да се харесат на левите. И обратното.

Някои може да го нарекат визионер заради ранния му интерес към проблемите на околната среда или заради уважението, което проявява към другите религии, включително исляма. Други могат да го обвиняват за консервативната му позиция по отношение на архитектурата или за това, че се възползва от позицията си, за да лобира пред представители на правителството по различни въпроси.

Конкретните постъпки, предизвикали недоволство или одобрение, не са толкова важни. Важното е, че той не е бял лист.

Промяна на курса

Кралят отдавна е наясно с това, казва негов бивш сътрудник. През последните години, когато възкачването му на трона приближаваше, той промени курса. Започна да избягва противоречия и конфронтации. "Не съм го виждал да казва или прави нещо противоречиво от години", казва бившият служител.

Стратегията до голяма степен се изплати. Това, което някога е било неприемливо, сега вече се възприема от публиката. Помислете за мястото на жена му. В разгара на войните с Даяна, Камила беше омразна фигура в таблоидите, хулена като жената, застанала между принца и неговата приказна принцеса. Дори когато двамата се ожениха през 2005 г., мнозина предполагаха, че на Камила никога няма да ѝ бъде позволено да бъде нещо повече от съпруга на краля, че страната няма да я приеме за кралица. Само вижте официалната покана за коронацията. Много внимание беше отделено на дизайна ѝ, но не по-малко впечатляващи бяха две прости думи: "Кралица Камила". Без ако, без но, без условности.

Непопулярен крал

Това, което някога предизвикваше възмущение на Флийт Стрийт (улицата на печатарите), сега се посреща със свиване на рамене или дори със симпатия към седемдесетгодишна двойка, чиято любов очевидно е била за цял живот. Но това не е същото като популярността. След смъртта на Елизабет проучване показа скок в процента на британците с положително мнение за Чарлз – но въпреки това става въпрос за едва 55%. Това нарежда краля на пето място по популярност в собственото му семейство. Пред него са Кейт, Уилям, сестра му Ан, както и вече покойната му майка.

Коронацията може да помогне, но едва ли много. Миналия месец проучване показа широка подкрепа за запазване на монархията, като британците я предпочитат пред избор на държавен глава с 58% срещу 26%. На пръв поглед тези цифри изглеждат като застой за републиканизма, заседнал на вечното си ниво на подкрепа от около една четвърт от британската общественост. Но внимателно вглеждане в картината показва, че тя далеч не е успокояваща за двореца. Сред хората на възраст между 18 и 24 години одобрението за монархията е едва 32%. 38% предпочитат изборите. Подкрепата сред хората над 65-годишна възраст остава стабилна - 78%, но сред младите, подкрепяни от онези, които вземат страната на Съсекс във войните с Уиндзор, бъдещето на монархията далеч не е гарантирано.

След като церемониите в събота приключат, на хоризонта не се задава друго грандиозно кралско събитие. Принцовете са женени, в календара няма юбилеи или важни събития. Вместо това царуването на Чарлз III ще започне сериозно.

Нова ера или край на старата

През последните десетилетия на управлението на Елизабет II мнозина си представяха, че възкачването на нейния син на трона ще доведе до голяма промяна, дори до криза, за монархията. Че смъртта на най-силния актив на кралското семейство ще разклати доверието на обществото в монархията или пък, че тя ще бъде реформирана под ръководството на човека, който толкова дълго се представяше за разочарован реформатор, възпрепятстван от задушаващите разбирания и начин на работа на старата гвардия в двореца и на собствените си родители.

Както се оказа, не се случи нито едното, нито другото. Страната се сбогува с широко обичания матриарх и след това сякаш продължи напред. От друга страна, новият крал може би е твърде свикнал, твърде привързан към живота на кралския лукс, който винаги е водил – величествените къщи, скъпите коли, свитата от лакеи – за да промени монархията драстично. Резултатът е, че съботната коронация е много различна от церемонията през 1953 г. Тя не е началото на нова ера, а по-скоро завършващата част на старата.