Бившия министър на правосъдието на Румъния Моника Маковей заяви, че премиера на България Бойко Борисов лъже, когато казва, че в северната ни съседка е нямало съдебна реформа и борба с корупцията, а политически гонения. Маковей направи това в предаване по една от българските национални телевизии, в което стигна и по-далеч.

"Да, това е лош знак, това означава, че няма намерение да води истинска борба с корупция в България. Но той (Борисов бел.ред.) трябва да разбере, че идва един момент, в който така повече не може", каза Маковей. Въпросът дали румънският модел е работещ, сякаш има лесен отговор. Няма как при над 1000 съдебни процеса срещу държавни чиновници и вкарани 13 висши политици в затвора за корупция, пране на пари и търговия с влияние, да кажеш, че не работи. Работи и още как, но Маковей не е права в едно. Тя смята, че у нас липсва воля. Воля има много, но въпросът е за какво. Управляващото мнозинство, водено от Реформаторския блок, има воля да прокара конституционни промени, които да разделят Висшия съдебен съвет на две колегии. Това на практика ще доведе и до подмяна на състава на висшия орган. Как разделянето на ВСС на две квоти ще доведе до промяна в модела на поведение на държавници и магистрати, не става ясно. Други политици имат воля за промяна в законодателството, чрез която да борят корупцията. Да, но това сме го гледали десетилетия - създаваха се специализирани органи за конфискация, за конфликт на интереси, БОРКОР, специализирани съд и прокуратура и т.н. Тоест, имаме налице една постоянна воля за промени, но резултати липсват. 

Борбата с корупцията в България трябва да бъде наложена, защото, нека признаем - голяма част от обществото на практика не я иска. Или ако я иска, то е само на някакво абстрактно ниво в кръчмата. Българинът е закърмен със злоупотребата и когато опре до неговия частен случай, първото което му идва наум, е да се оправи чрез познат или по "втория начин". Много хора дори не знаят какъв е нормалния ред за изкарване на елементарни разрешения и документи. Може да ви се струва, че това са дребни неща на фона на бомбастичните резултати в Румъния, но всичко започва от там. Нека не забравяме, че поговорката "Учи, мама, за да не работиш", не е румънска. Хората са важни, а не законите или имената на институциите. Този, който днес дава 20 лв. на катаджията, утре ще стане общински съветник. Придвижващият по-бързо, разрешението си за строеж, ще намери пристан в магистратурата. Уреждащият детето си в детска градина по "втория начин" е бъдещ депутат. Партийният член се записва в политическа сила само за да може, ако неговата формация се добере до власт, да се "реализира". Това са на пръв поглед "дребни" провинения и всяко едно само по себе си е оправдано от житейска гледна точка. 

Лошото е, че цялото общество вече е възприело, че това е нормалния начин на функциониране на държавата и този стил е пренесен на всички нива. Обществото ни е болно - повечето хора са готови да направят различни компромиси, в името на всякакви неща - пари, влияние, спокоен живот и т.н. Законите ни са съвсем нормални, но липсва онова, което прави другите държави "бели" - неизбежността на наказанието. Без значение дали е голямо или малко, като размер. 

Най-вероятно около 10% от българите са законопослушни. Не повече. Тоест на нас не ни трябват промени в законите и имената на институциите, а ни трябват хора от тази категория, за да наложат страха от наказанието сред корумпираните. Защото тях волята за промени няма да ги откаже. Те най-вероятно се присмиват на "дебата" около поредните съдебни реформи. Само страха от неизбежното наказание може да ги пребори. И тук стигаме до основния проблем, който г-жа Маковей засегна по друг повод. Честните и законопослуштите не лъжат на избори. За това и не могат да се доберат до властта, за да наложат бленуваната справедливост. На нас, г-жо Маковей, ни харесва да ни лъжат, защото така се чувстваме сред свои. В този смисъл моментът, в който ще разберем, че така повече не може, сякаш не се вижда на хоризонта.