Интервюто на заместник-министъра на МОН Диян Стаматов, дадено пред в. „24 часа“ (бр. 284/2016 г.),  не сложи край на спора за стипендиите на ромските ученици. На 25 октомври 2016 г. в сутрешния блок на БТВ по същия въпрос говори и самият министър на МОН – Меглена Кунева.

Не каза нищо ново: решението им за стипендиите е от правилно по-правилно и никой не трябва да се чувства пренебрегнат. Между известните ни вече доводи, тя включи и други, с които пак не изненада никого, освен с едно:

Пак повтарям, че това са стипендии за успех. Тези, които критикуват, нека предложат как да се справим с проблема за образованието на ромските деца. И с едно противоречие: Първите молби са на деца с успех над 5,50… До момента почти никакъв не е процентът на ромските деца, които имат успехи в училище. Последното кой както иска да го разбира, аз ще коментирам първото цитирано изказване.

Искали ли са, или не, министър М. Кунева и екипът й успяха да предизвикат етническо недоволство с дискриминационното си отношение към учениците, които са от друг, не ромски, етнос. Интересно защо досега БХК не взема отношение по проблема, може би защото всичко се прави в полза на ромите? Както и да е. Важното е, че една от непрекъснато изтъкваните причини да се стимулират циганчетата в училище е, че българският език не е майчин за тях, те не го говорят и това им пречи да усвояват учебния материал. Но, госпожо Кунева, Вие и съветниците Ви внимателно се заслушайте как говорят ромите, когато ги интервюират. Без значение от кой край на България са и на каква възраст са, голямата част от тях много правилно говорят български имат прилично богат речник и логическа мисъл. Подчертавам, че говорят много по-правилно от Бойко Борисов, който непрекъснато бълва цинизми и вулгаризми, а що се отнася до спазването на правоговорните норми от негова страна – без коментар. Така че не спекулирайте с измислени доводи за (не)майчиния език, а проумейте, че обиждате много хора.

В интервюто М. Кунева поиска, които критикуват, нека предложат как да се справим с проблема за образованието на ромските деца. Аз ще се възползвам от думите й и ще дам няколко предложения:

1. Г-жа М. Кунева внимателно да подбере съветниците си по етническите въпроси, които компетентно да разработят правилно действащи модели на подход към учениците, съобразени със специфичните особености и с ценностната система на етноса, от който те произхождат.  

2. Внимателно проучете положително действалите практики от времето на социализма. Тогава в циганските квартали или близо до тях имаше училища, в които децата получаваха средно образование и придобиваха професия, например шивач, фризьор, обущар и др. Днес казарма няма, но тогава в Строителни войски служеха най-вече роми. На обектите придобиваха умения на зидари, мазачи, бояджии и т.н., които по-късно прилагаха в цивилния живот. Ще кажете, че сега тези професии може да се придобият в съответните професионални гимназии. Да, но не съвсем. Училищата, които предлагам да се възродят в подходящ вид и на подходящи места, биха привлекли наши и чужди (като частния Фонд) спонсори и работодатели. Би могло да се разкрива обучение по предложение на работодателите и то да се осъществява с активното им участие, например провеждане на платени практики във фирмите им и/или даване на стипендии. По този начин те ще ангажират и с бъдещата реализация на учениците. Отдавна поставихме въпроса, че липсват квалифицирани работници и специалисти със средно професионално образование и този проблем е на път да се превърне в катастрофа, коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в камарата. М. Кунева се безпокои, че през 2020 г. (само след три години!) една четвърт от пазара на труда ще са хора от ромски произход, като посочи, че да бъдат по-добре образовани е и въпрос за бъдещето на икономиката ни също.

Като че ли 60-левовите стипендии, които май и циганите не искат, на 100-200 ученици ще решат проблема!

3. Ефективно изпълнявайте Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г., която е и държавна политика. Чл. 7 (1) на Закона за предучилищното и училищното образование гласи: Всеки има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот.  И това е стара добра практика, но формулирана по друг начин. Необходимо е да се обхванат неграмотните хора или тези с недостатъчно образование от цялото население на България. Вярно, тежестта ще падне върху учителите, но, сигурна съм, те ще са по-съгласни да работят с хората, отколкото с излишната училищна бумащина.

От телевизионния екран министърът на МОН каза: Ако ние като общество внимателно си изясняваме кое какво е, не само че няма да има проблеми, но ще има и голяма подкрепа. И строго предупреди да не се сеят ветрове, за да не се жънат бури.

Стана така обаче, че МОН пося буря е сега жъне ураган, без да знае какво да прави с него.

Ц. Стайкова