"Играя от време на време, но в класа ми има момче, което не прави нищо друго, освен да си купува билетчета за търкане."

С това изречение "Франс прес" цитира десетгодишния Денислав, с когото разговаря, докато той си купува билет за 2 лв. с джобните си пари, предаде Дневник.

В материала "Манията по билетчета за търкане обхваща България" агенцията разказва историите на хора, които купуват такива билетчета. Тя споменава данни от експертно изследване, поръчано от българска институция в най-бедната северозападна част на страната през 2016 г, според което 10% от гимназистите си купуват билетчета всеки ден, а 11% - веднъж седмично.

Критици казват, че законодателството не се променя в крак с неимоверно увеличилия се интерес към хазарта - например проблем според тях са липсата на възрастови ограничения.

"Франс прес" разговаря и с 96-годишния Стоян Стоименов, който живее недалеч от София и като хиляди други българи участва редовно в игри с търкане на билетчета. "През февруари Стоименов спечелил 5000 лв. - близо 25 пъти размера на пенсията му - и разпределил наградата между децата, внуците и правнуците си. Те му благодарили, като му дали още билетчета за 96-ия му рожден ден на 6 май."

В кафенето, където той е спечелил наградата си, има много други, които се занимават с това, а момичето на бара казва, че продава "повече билетчета" от всичко друго, пише агенцията.

Данни от компанията Nielsen Admosphere сочат, че през 2017 г. хазартният бизнес е най-големият рекламодател за българските телевизии. Според информация от "Капитал" продадените билетчета за търкане за същата година са общо 100 млн. при население от около 7 млн. души.

Проучване от април, проведено от "Галъп", показва, че 57% от българите участват в някакъв вид хазартна дейност и България има втората по големина хазартна индустрия в ЕС след Малта, затова се правят опити за реформа на законодателството.