Производителите не могат да покрият разходите си с ниските изкупни цени, фермите отиват на тезгяха

Заради ниските цени на млякото, стопаните не могат да покрият разходите си и това е една от причините на доста места да се обявяват продажби на цели ферми или отделни животни.

„Такъв критичен период за аграрния сектор не е имало в България за последните 30 години“, коментира Милкана Йорданова, председател на Националното сдружение "Планинско мляко", пише Agri.bg.

Срив на изкупните цени

На много места преработвателите купуват суровината на по-малко от 1 лев, което е пагубно за млекопроизводителите.

„В Родопите цената е 1.10 лв./л – 1.20 лв./л, но към Хасково и Пловдив пада под 1 лев, което е критичен минимум“, казва още тя.

Според нея има множество изисквания за регистриране на семейни стопанства, както и бариери за отглеждане на животни в дворовете по селата, каращи хората, които имат овце и крави да се отказват, а онези, които нямат стока, никога не пристъпват към решение да вземат.

„За планинските региони семейното стопанство е голям резерв. Както за поддържане на природата, така и за сдружаване на фамилиите. Когато има в обора животни цялото семейство обединява усилия в косене на ливади, в прибиране на сено, в засаждане на фуражни култури и поддържане на сеитбооборот“, казва още Йорданова и с тъга констатира, че не само планинските пасища и ливади, но и плодородни земи.

Според нея изграждането на фотоволтаични системи все повече се очертава като тенденция, която ще измести приоритетите от производство на продукция за изхранване в производство на енергия. Това важи за цялата страна.

Милкана Йорданова: В никакъв случай не трябва фотоволтаици да се слагат на плодородни земи, ливади или градини. Да не се допуска да се губи дори един квадратен метър, предназначен за земеделие.

Милкана Йорданова установява със съжаление, че все повече родопчаните се изнасят към по-големите градове, а друга част са гурбетчии голяма част от годината. Това, което е хранило Родопите стотици години – скотовъдство и земеделие, вече се изостава.

„Всеки си мисли, че туризмът ще замести селското стопанство, но той се развива 3-4 месеца в годината. Това е диверсификация, възможност за странични доходи, но те не могат да бъдат основни. С три месеца работа няма как да се изхранват семействата цяла година“, убедена е Милкана.