Хенри Стап е физик теоретик от Калифорнийския университет в Бъркли, работещ с някои основатели на квантовата физика.

Той не си поставя за цел да докаже съществуването на душата, но смята, че съществуването на душата се вписва в законите на физиката, информира Мегавселена.

"Не е вярно да се говори, че вярата в душата е ненаучна", смята Стап. В дадения случай под думата „душа“ се подразбира личност, независима от мозъка и останалото тяло, която може да живее след смъртта.

В своя доклад „Съвместимост на теориите на съвременната физика с оцеляването на личността“ той пише:

„Силните съмнения за оцеляването на личността, основани изключително на убеждението, че посмъртният живот противоречи на законите на физиката, са необосновани.“

Физикът работил над копенхагенската интерпретация на квантовата механика, която била формулирана от основателите на квантовата механика Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Бор и Хайзенберг имали някои разминавания за това как работи квантовата механика и оттогава се издигали различни тълкования на тази теория.

Докладът на Стап за копенхагенската интерпретация оказал голямо влияние. Той бил разработен през 70-те години, а Хайзенберг написал предисловие към него.

Защо квантовата теория не отрича живота след смъртта:

Стап обяснява, че основателите на квантовата теория са накарали учените да разделят света на две части. Зад чертата на разделението класическите математици могат да описват физични процеси, които могат да се проверят по опитен път. Преди линията квантовите математици описват реалността, „която не предвижда пълен физически детерминизъм“.

Говорейки за реалността „преди линията на разделението“, Стап пише: „Състоянието на реалността в системата преди линията не преминава под класическото описание на свойствата, видими от наблюдателя.“

По какъв начин физиците наблюдават невидимото? Те избират отделни свойства на квантовата система и използват устройства, за да наблюдават как влияят те на физическите процеси „зад линията на разделението“.

Ключова роля играе изборът на наблюдателя. При работа в рамките на квантовата система изборът на наблюдателя оказва физически ефект.

Стап цитира аналогия, приведена от Борн, която обяснява връзката между учения и резултатите от негов експеримент: „Да си представим сляп човек с бастун – когато той носи бастуна свободно, границата между човека и външния свят е разделена между ръката и бастуна. Но ако вземе бастуна здраво в ръце, той става инструмент за ориентация: човек чувства, че бастунът става продължение на неговото тяло.“

Физическото и менталното са свързани помежду си по динамичен начин. Говорейки за връзка между мозъка и разума, наблюдателят може да фиксира избрана мозъчна активност, която в противен случай би била кратковременна. Този избор е подобен на избора на учения, който определя какви свойства на квантовата система иска да изучава.

Квантовото обяснение, говорещо, че разумът и мозъкът са отделни или различни неща, но все пак свързани помежду си, „е приятно откритие. То решава проблема, който мъчи науката и философията от столетия – измислената потребност на науката или да приравни разума към мозъка, или да направи работата на мозъка независима от разума“, пише Стап.

Ученият смята, че твърдението, че личността на мъртвия човек може да се „прикрепи“ към жив, както това се описва в случаи на обладаване от духове, не противоречи на законите на физиката. За да се приеме това, не са нужни каквито и да било изменения в консервативната теория, но е „необходимо да се приеме идеята, че физическите и духовните събития протичат само когато са обединени заедно“.

Теорията на класическата физика може само да заобикаля този проблем, класическите физици могат само да твърдят, че интуицията е просто продукт на човешкото съмнение, казва Стап. По думите му вместо това науката трябва да признае „физическия ефект на съзнанието като физически проблем, който трябва да бъде решен в динамичен маниер“.

Как това разбиране ще повлияе на обществения морал:

За съхраняване на човешкия морал е необходимо да възприемаме хората като нещо по-голямо от просто биологични машини от кръв и плът.

В друга статия – „Внимание, намерение и воля в квантовата физика“, Стап пише:

„Днес става ясно, че приетата от обществото „научна“ идея, според която всеки човек всъщност се явява механичен робот, по всяка вероятност е оказала значителен и пагубен ефект на моралните устои на обществото.“

Той посочва „растящата тенденция на хората да се оправдават, обяснявайки вината с някои механични вътрешни процеси: „ако моите гени са ме направили такъв“ или „високата захар в кръвта ми ме кара така да се държа“.

Тук може да се даде за пример знаменитата защита на Дан Уайт, убил кмета на Сан Франциско Джорд Москън и общинския съветник Харви Милк, в която убийството се оправдавало с това, че поради злоупотреба с фастфуд той престанал да контролира себе си.

Вместо доживотна присъда Дан Уайт прекарал в затвора само пет години.