Сребърният фонд гони 3 милиарда лева.

Фискалният резерв вече е 10,83 млрд. лв., сочат данните на финансовото министерство за юни. От тях 9,87 млрд. лв. са депозирани в БНБ и търговски банки, а 960 млн. лв. са вземания от еврофондове.

В БНБ са и депозитните сметки на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, популярен като Сребърен фонд, които към края на юни са 2,90 млрд. лв. Срокът на депозита е едногодишен. Остатъкът от валутния резерв е по безсрочни сметки на централния бюджет за 1 млрд. лв. и валутни депозитни сметки на централния бюджет.

От данните на финансовото министерство се вижда, че през последните 5 години единственият източник на Сребърния фонд са концесиите. Приходите растат средно със 100 млн. лв. на година. Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на държави от ЕС, а до 30% - в облигации, парите от него продължават да не носят доходност, тъй като лихвите в момента са рекордно ниски. В края на миналата година кабинетът прие стратегия за управление на парите в Сребърния фонд, според която инвестициите в акции са рискови, а в облигации могат да носят и отрицателна доходност.

Според закона за създаването му Сребърният фонд може да бъде използван по предназначение след 2018 г. Най-вероятно в хода на преговорите с ЕЦБ за членство в банковия съюз ще се вземе решение и за този ресурс, както и за начина на преструктуриране на валутните ни резерви.