В масовия случай съдилищата постановяват да се възстанови чистата сума на кредита без лихвата

Фирми за бързи кредити губят дела срещу длъжници заради дребен шрифт в договорите и приложенията към тях. Такава съдебна практика вече е установена у нас. И макар че доста решения не са окончателно влезли в сила, те показват тенденция, че съдиите са склонни да отсъждат в полза на потребителите на това основание.

В същото време преглед на делата показва, че се търсят различни начини за заобикаляне на този проблем – твърдения, че изискването за шрифта противоречи на европейските правила или пък че няма стандарт, който да каже какво е шрифт 12, съобщава Mediapool.bg.

Законът за потребителския кредит

Според Закона за потребителския кредит всеки договор трябва да бъде сключен на хартия или друг траен носител. Освен, че цялата информация следва да е в разбираем вид, е задължително тя да бъде написана и на шрифт не по-малък от размер 12. Тази промяна в закона е влязла в сила през 2014 година. Дали от недоглеждане или по друга причина обаче и досега много фирми за бързи кредити пропускат да оформят документите си по този начин. И ако се стигне до просрочие или друг проблем и те заведат дело срещу длъжника, в немалко случаи го губят именно заради дребния шрифт.

Кой какво губи

Това, че един договор за кредит е обявен за недействителен, не означава, че длъжникът вече не дължи нищо. Т.е. позоваването на дребния шрифт не може да доведе до невръщане на заема изобщо. В масовия случай съдилищата постановяват да се възстанови чистата сума на кредита, но без лихвата.

Видимо с просто око

Как се случва това. Един от пресните примери е дело пред районния съд в Гоце Делчев, решено през миналата година. Фирмата П.К.Б. твърди, че е отпуснала 1800 лева заем на жена през 2019 година. Според условията на договора тя трябвало да върне 3034 лева. Има обаче и споразумение за допълнителни услуги. Сред тях са отлагане на вноските, промяна на размера им, промяна на падежа и др. Заради тези допълнителни услуги длъжницата трябвало да плати още 1797 лева. Така в един момент жената започва да твърди, че е надплатила задължението си с над 1400 лева, които настоява да ѝ се върнат.

Съдът установява следното – споразумението за допълнителни услуги е написано с шрифт по-малък от 12. И тъй като го смята за част от договора, обявява целия договор за недействителен. На втора инстанция това решение е потвърдено, но аргументът за дребния шрифт не е приет от съда просто защото жената е твърдяла, че това се вижда с „просто око“ и не е предоставила доказателства. Втората инстанция посочва, че има проблем с плащането по допълнителното споразумение. Със задължението по него се увеличава годишният процент на разходите по кредита, но това не е отразено в договора.

"Според съда става въпрос за прикрит разход на кредита, тъй като уговорените допълнителни услуги по същността си представляват действия по неговото обслужване и управление", пише в решението. Затова решението на първата инстанция за недействителност на договора е потвърдено.

Друг пример от съвсем скоро. Кредитната компания Т.Б.А.Б завежда дело срещу мъж, на когото е отпуснала 4157 лева. С подписването на договора той се съгласил да сключи и два вида застраховки - "Живот" и "Безработица", които били платени директно от фирмата и след това – добавени към задължението му. Длъжникът обаче пропуска последните две вноски и му е заведено дело. По време на процеса съдът установява, че двете полици са елемент от договора. В текста обаче са изписани с шрифт по-малък от 12.

"Очевидна е разликата във вида и размера на ползвания шрифт при тези документи при съпоставка с текста на договора за кредит като не е спазено изискването размерът на шрифта да не е по-малък от 12", пише в решението. И на това основание целият договор за кредит се обявява за недействителен.

Подобни решения изобщо не са прецедент. През 2021 година например районният съд в Пловдив отсъжда в полза на длъжник по кредит, отпуснат от Б.П.П.Ф. Става дума за задължение от 4200 лева, което след такси и застраховки става 6229 лева. Назначената по делото експертиза сочи, че използваният шрифт е 11,5. За съда това е достатъчно основание да обяви договора за недействителен. Намерени са обаче и още нарушения – недостатъчно информация за начина на определяне на лихвения процент, както и увеличаване на годишния процент разходи, този път чрез застраховката. Случаят е подобен с установеното от съда в Благоевград – посочва се определен процент разходи, след това те се увеличават чрез допълнителните такси, но формално посоченият процент не се променя.

А какво пише в директивата?

Факт е, че повечето такива дела са за сравнително малки суми. Това обаче не пречи в съдебните зали да се водят люти битки за спечелването им. В тези спорове се намесва и европейското законодателство. Фирмите за бързи кредити се позовават на една директива от 2008 г., която поставя общи изисквания за това как трябва да изглеждат и съдържат договорите. И понеже това за шрифт 12 не е изрично упоменато, се твърди, че българската норма противоречи на европейските.

Такова дело е разглеждано наскоро от Върховния касационен съд (ВКС). То стига до последната инстанция, след като районният съд във Варна отсъжда в полза на длъжника, позовавайки се и на аргумента за шрифта, но пък окръжният съд отменя това решение. ВКС връща делото за ново разглеждане и разсъждава върху спора за директива и национален закон.

Съдиите посочват, че специално по въпроса с шрифта има тълкуване от Съда на ЕС, в което пише следното: допуска се национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Иначе казано – страните-членки са свободни да налагат подобни ограничения на национално ниво и това не противоречи на европейското законодателство.

А може ли един въпрос?

Въпросът със сблъсъка европейско-национално законодателство не е единственият, по който ВКС се е произнасял. Върховните съдии са разсъждавали и по съмнения от типа има ли международен или друг стандарт, който да определя какво точно е шрифт 12. Това се случва по дело, което тръгва от районния съд във Видин през 2019 година. Първата инстанция отсъжда в полза на длъжника, като един от аргументите отново е дребният шрифт. Съдът установява, че договорът и приложенията към него са различно изписани. Например в единия документ има по 74 знака на ред, при другия – 100, а при третия – 136. Това решение е потвърдено на ниво окръжен съд, а след това фирмата за бързи кредити решава да обжалва пред ВКС. Един от въпросите, които поставя, е:

"Ако изискването за "размер на шрифта - не по-малък от 12" е самостоятелно основание за обявяването на договора за потребителски кредит за недействителен, то какъв е критерият за спазване на това изискване при липсата както на държавен, така и на международен стандарт за определяне характеристиките на размера на шрифта?"

Отговорът на върховните съдии е следният:

"Законът препраща към текстообработващата програма, която е използвана за написване на договора, а не към друг стандарт – държавен или международен, поради което въпросът дали е необходим такъв стандарт е неотносим, без значение за спора".

Така делото не е допуснато за обжалване, т.е. фирмата за бързи кредити окончателно го губи.