Детективската работа понякога може да е наистина лесна. Норберт Идел звъни на вратата на съседката на служителя, когото е натоварен да следи. Детективът обяснява, че търси човека заради пусната обява за продажба на кола, но не може да се свърже с него

Това пише Михаел Шепе , в. Ханделсблат, публикуван в E-vestnik.

Нищо чудно, отговаря дамата от отсрещния апартамент, той от няколко дни е заминал на почивка. Необходими са още две-три изречения и детективът от Солинген вече е по следите на служителя, който би трябвало да си е у дома и да работи дистанционно.

Интересът на Иделс всъщност изобщо не е свързан с покупката на кола – той е нает, за да събере доказателства, че разследваният не работи у дома си, след като шефовете му заподозрели нещо нередно заради редките отговори на имейли и позвънявания. Всъщност служителят се оказва на почивка в къмпинг в Нидерландия, което Идел документира със снимки, и върши всичко друго, но не и работата си.

Детективи, които да следят служителите? Да, заради коронакризата вече и това е възможно. Компаниите и по-рано пускаха детективи след служителите си, когато някой си взема седмици болничен заради лека настинка. От началото на пандемията обаче хоумофисът е новата манна небесна за кръшкащите от работа.

Повечето хора наистина работят много съвестно от вкъщи, често дори повече часове, отколкото в офиса, но има и такива, които се възползват от ситуацията.

Как действат детективите?

Почти половината компании в Германия се съмняват дали служителите им, работейки вкъщи, са също толкова продуктивни, колкото в офиса, сочи проучване на института Ifo сред 1000 фирми. При някои съмнението стига толкова далеч, че наемат детективи или инсталират шпионски софтуер на служебните компютри.

Професионалните сдружения на детективите отказват да коментират бума в търсенето на услугите им, но признават, че при пандемията все повече компании искат да шпионират служителите си, работещи от вкъщи.

Тази тенденция вероятно ще се засили през идните седмици, тъй като с връщането на ограниченията в редица страни и региони заради новата вълна на епидемията, много фирми отново изпразват офисите си.

Сега детективът Идел проверява почти една трета от служителите на клиентите си, а в разгара на пандемията бройката е била дори по-висока.

„Фирмите могат да използват детективските услуги и с превантивни цели. Тогава служителите знаят, че ще ги хванат, ако кръшкат“, разказва той.

Бившият войник разказва за многократните наблюдения над един мениджър продажби, който се подавал от дома си само два пъти дневно – за да изхвърли боклука и да си прибере пощата.

„Когато служителят по цял ден си е у дома, много трудно можем да проверим дали наистина работи или гледа Нетфликс“, споделя детективът. При 80 % от случаите Идел и партньорът му обаче избличават „хоумофис измамниците“.

Няма разследване без подозрение

През изминалите месеци 62-годишният Идел е разговарял с много шефове на фирми – от малки предприятия до концерни, и е отхвърлил една трета от молбите за разследване. Когато някоя компания просто се надява чрез частния детектив да се оттърве от служител, когото ръководството не харесва, разследването от частен следовател не е вариант поради юридически причини.

Компаниите трябва да имат обосновано и конкретно подозрение, например оплакване от други служители, че е трудно да се свържат с колегата си, или продължаващи с месеци лоши резултати от работата на конкретния човек.

В противен случай срещу работодателя могат да се заведат дела за обезщетения, които да им струват скъпо. Ако молбата е обоснована и след подписване на споразумения за поверителност, частните следователи могат да използват два метода – подобно на полицаи да разследват около заподозрения или да го поставят под наблюдение – нещо, което звучи зрелищно, обаче на практика е доста скучно.

Детективите имат право да извършват разследванията си само в общественодостъпни пространства и в никакъв случай нямат право да проникват в жилищата, тъй като това би било влизане с взлом.

Идел все пак признава, че понякога тълкува правилата малко разширено. „Понякога се катерим по някое дърво, за да видим дали колата още е пред гаража“, споделя той.

За Идел в Германия работят десетина детективи, обединени от незабележимата си външност. Все пак, ако чакаш по цял ден пред нечие жилище, не бива да привличаш вниманието на съседите. След 40 години в занаята той умее да се дегизира, например често се представя за служител, който следи трафика или измерва качеството на въздуха.

Колегата му Зимон, който има 30-годишен детективски стаж, просто застава с вдигнат капак на колата на улицата и се преструва, че чака пътна помощ. При всички случаи полицията е предупредена за разследването, така че патрулка с включени светлини да не привлича вниманието към детективите.

Работата е добре платена – 800 евро на ден са по-скоро в долната част на ценовата скала. При това един ден отдавна не е достатъчен, тъй като съдиите изискват по-продължително наблюдение и показания от няколко детективи, преди да обявят уволнението за законно.

Сметките на клиентите често стигат до 10 000 евро и дори повече. Това са пари, които повечето компании биха предпочели да не харчат в икономически трудни времена, така че в кои случаи си струва подобно начинание?

„Наблюдаваме предимно дългогодишни служители, които вътрешно вече са напуснали, но от които фирмите могат да се освободят само срещу големи обезщетения“, разказва Зимон.

„На практика детективът е последното средство за уволнение, до което някоя компания би прибягнала. С подобни поръчки фирмите винаги имат за цел да съберат уличаващи доказателства, че служителят не изпълнява задълженията си“, посочва адвокатът Шродер.

В много случаи, ако бъдат събрани доказателства, може да се стигне до уволнение, макар и често на „хоумофис измамниците“ да се разминава само с предупреждение.

Разговор вместо детектив

За психоложката, занимаваща се с трудови проблеми, Хана Шаде това е единствената оправдана причина, поради която фирмите биха наели детектив. Според нея освен това компаниите трябва ясно да заявят, че става дума за обосновани изключения, тъй като в противен случай „се създава климат на недоверие и страх“. „По този начин на служителите се предава усещане, че са заподозрени в лентайство на общо основание“, посочва Шаде.

Това съответно би довело до ситуация, при която мнозина ще изпълняват служебните си задължения строго по правилата, без да си позволяват иновативност и творчество в работния процес, предупреждава психоложката.

„За да се постигне контрол в стойностна форма, ръководителите би трябвало заедно със служителите си да разработят реалистични цели, които ясно да указват кои задачи за колко време трябва да бъдат изпълнени“, предлага тя.

Ако все пак възникнат проблеми, препоръчително е да се проведе разговор със служителя. По този начин мениджърите биха могли по-добре да обсъдят със служители, които от известно време изостават от задачите си, причините за това. Частен детектив не може да даде отговор на този въпрос, подчертава Шаде.

Детективите, разбира се, имат друга гледна точка. „Компаниите могат да използват намесата на детективи като здравословна превенция. Тогава служителите ще знаят, че кръшкането ще има последици“, убеден е Идел.