При обиските в офисите на семейство Арабаджиеви полицейските детективи намерили екселска таблица, в която техните счетоводителки описали невнесените данъци от Захарния им комбинат и фирмите, през които е станало това. Представяте ли си какво нахалство?! 

Доц. Емил Хърсев – един от най-авторитетните финансисти в България, не бърза да се възмущава. „Никога не съм се занимавал с данъчни измами – казва той в интервю за Труд – и не знам каква е практиката при тях. Полицаите по-добре от мен я познават. Но аз не мога да си представя престъпник, който ще документира доказателства за престъплението си и така прегледно ще ги съхранява.”

Какво си мислите, г-н Хърсев, като финансист, когато гледате репортажите с дебелите пачки и маскираните ченгета, които ги вадят от сейфове, златисти мебели и кутии в къщите на обвиняемите за данъчни измами и пране на пари Миню Стайков и Ветко Арабаджие.

Честно казано, мен гледките на такива суми в банкноти не ме впечатляват много. Понеже като финансист съм работил при всякакви условия – включително, когато банките поради мораториума върху задълженията на Булбанк бяха принудени да държат огромни количества банкноти в наличност. Занимавал съм се по едно време и с печатане на цялата парична маса в България, така че съм виждал и цели вагони с банкноти даже.

Но 10 милиона в кеш в чертозите на Арабаджиеви! В кутии за обувки, включително!

Идея нямам по каква причина собственикът на тези банкноти си ги е държал в наличност. Но така или иначе, това не е нито престъпно, нито укоримо. Всеки има право да държи парите си под каквато форма реши. Наличността на 10 милиона в банкноти не доказва каквото и да било.

Така да е. Но от прокуратурата съобщават, че тия 10 милиона са вероятно препрани и изтеглени от разни провинциални клонове на банки двайсет дни преди арестите в родата. Това звучи ли ви житейски правдоподобно на вас?

Виждал съм всякакви случаи и всякакви видове разплащане между физически лица. Ако няма нарушение на законите, само по себе си тегленето на каквито и да е суми от банки не е укоримо. То си има вероятно някаква причина. Някой може да се притеснява да държи парите си в някоя банка и да предпочита да ги съхранява под дюшека, в долапа, в кутии, в буркани. По едно време това беше масова практика. Показването на банкнотите, които някой държи в дома си, по телевизиите и в печата, създава впечатление за нещо нередно, съгласен съм. Но и да има такова нещо, то засега не е доказано.

Казахте ми предварително, че изявленията на прокуратурата във връзка с арестите на видни хора от едрия бизнес са твърде лаконични – заради следствената тайна сигурно – и не могат да ви ориентират в случилото се. Но сигурно бихте могъл да задоволите като експерт силното ни любопитство – какви са тия измами с ДДС, от които се трупат такива невиждани накуп пари?

Измамите с данъка върху добавената стойност (ДДС) са болен проблем не само у нас, а и в доста други държави. Този данък се прилага в Европейския съюз (ЕС). В Съединените щати никога не са имали ДДС и подозирам, че няма да имат. Аз, както ви споменах, не върша по цял ден данъчни измами, но тъй като и вие, и ваша колежка от Нова тв ме попитахте, аз специално проверих какво пише за тях в Наръчника на митническата и приходна агенция на Нейно британско величество. Там има класификация на измамите с ДДС – в 13 варианта. На британците може да им се вярва, защото те са шампиони по тези измами. Те имат най-големите проценти в ЕС на несъбран или неправомерно изтеглен от бюджета ДДС, който вероятно е присвоен. Класацията е от 2016 г. В нея България е сред отличничките, нашите проценти са около 20 и намаляват от година на година. За сравнение – в Румъния и Унгария спестеният ДДД стига до 40%.

Браво на нас, ако не сме послъгали за класацията… Но как се „спестява” ДДС, какви са начините?

Най-известният от тях се нарича „продажба на стоки без фактура”. Човек има данъчен кредит, който му се изплаща и който той връща въз основа на документация. Когато отчете по-малко продажби, той признава за плащане по-малко данък и разликата неправомерно остава в негова полза. Това е най-масовата измама. В ресторанта например човекът отчита, че е купил продукти, приготвя ястия, сервира ги, прибира в брой парите, манипулира касови бонове и фактури, после отчита само половината от продажбите. И взима за нерегистрираните продажби същите суми, както за регистрираните.

Ясно.

Има и друг вид измама – чрез снабдяване с фактури, в които се вписват недействителни покупки или такива, които не са изцяло фалшиви, но са повече от реалните. Това се случваше и в България. Нали помните, че имаше продавачи и купувачи на фактури на пазара в Илиянци? То беше преди у нас да се установи доста твърда система на фискален контрол при изплащането и връщането на ДДС. Фирмите купуваха фалшивите фактури за смешни пари, отчитаха на тях, че са направили реални покупки и така си присвояваха правото да приспаднат повече ДДС. Това отмина, след като данъчните проверки на място станаха задължителни. Не е трудно да се провери дали фактурата, с която някой претендира за ползване на данъчен кредит, е в дневника за продажби на издателя й.

Само че има и други методи за измама, нали така? Не помня измамниците да са излизали в голяма ваканция.

Да се спрем на т.нар. „фиктивни търговци”. Те са много популярни в Южна Европа. Правят си фирми, регистрират ги по ДДС и започват да издават фактури – така дават възможност на фиктивни купувачи на техните несъществуващи стоки да претендират за данъчен кредит и после делят с тях присвоения данък върху добавената стойност. У нас този вид измама е много рядко практикувана.

Защо така?

Защото имаме система за насрещни данъчни проверки – и на прихващане, и на възстановяване. Фактурите на фиктивните търговци не се признават. За сметка на това в България се практикува измамата, наречена „пренасочване” (в превод от английски): твърди се, че една продукция е изнесена, а тя не е напускала пределите на страната и е тихомълком продадена. Съгласно европейските регламенти, при износа търговецът не дължи ДДС, а има право да му бъде възстановен по фактурите за покупките на суровините, с които е произведена неговата продукция. Той, от една страна я продава и си получава парите, а от друга – твърди, показвайки неистински документи, че тя е изнесена в друга държава и данък върху продажбата й не му се начислява. Така остават невнесени 20% (или 9% в туристическия бизнес). Тази измама е трудна за доказване, защото изисква насрещна проверка в друга държава.

По делото „Арабаджиеви” прокурорите говорят за „липсващ търговец”.

Това е фундаментален вид измама, която се осъществява в повече от една страна от европейската общност. Търговецът може да се нарече и „изчезващ”, тъй като не липсва, а създава фирма, регистрира я по ДДС, купува стока – обикновено бързоликвидна, от френска фирма, да речем, която му я продава с нулев ДДС. При това търговецът е длъжен да си самофактурира ДДС. И ако ползва френската стока за преработка – да я продава с данък, ако не – като си начисли ДДС, да го внесе. Той обаче не прави това. Не плаща нищо и в един момент изчезва.

Чиста работа.

Схемата с „изчезващия търговец” има една разновидност, наречена „въртележка”, в която се нареждат няколко буферни фирми, обикновено офшорни. Измамникът купува стоката с нулевия ДДС от френския търговец, фактурира я на фирмата си, тя я продава на друга, тя на трета … – така стоката няколко пъти се препродава, за да може крайният купувач да претендира, че изобщо няма идея кой е измамникът, доставил стоката от Франция. Във „въртележката” последната буферна фирма изнася стоката обратно към Франция. Така се превъртат документите – французинът на измамника, той на първия бушон, той на втория, той на третия, а той – на французина. Така третият – този, който изнася стоката извън България, усвоява ДДС-то, което първият не е платил – взима го от бюджета.

Кажете, че го краде.

Ами да, това е кражба от бюджета. Има една, наречена „измама на работодателя”, свързана с работната сила. Фирмата, която доставя работниците, фактурира с ДДС, не го внася, отчита само разходи за заплати и изчезва.И после се питаме защо е празен бюджетът!

Има и изкуствени фалити, и създаване на фирми с ДДС от лица, които нямат право и обратно –има фирми, които са длъжни да се регистрират по ДДС, а не го правят. Това са все престъпления, които нанасят вреда на фиска на страната.

А забогателите с тях вместо „апаши” ги наричаме „олигарси” или „босове” – туристически, винени, газови, всякакви… Когато парите им да са препрани.

Когато някой чрез измама е откраднал от бюджета – поискал е да му бъде възстановен ДДС, който не му се дължи, а после го реализира в легален бизнес – той пере пари. Може сам да си пере. А може и с другари.

Правилно ли чух веднъж да казвате, че „прането на пари” е престъпление, за което най-лесно се повдига обвинение?

Да. Нищо не пречи всеки трансфер да се обяви за изпиране на пари. Само че, като не се докаже предикатното престъпление – това, с което парите са придобити, обвинението пада. Лесно е да бъде обвинен някой, но е трудно обвинението да бъде доказано. За да бъде признат за виновен, този „някой” трябва да е знаел, че парите са продукт на престъпление и да е желал да ги изпере. Инак трябва да бъде оневинен. Но статистиката сочи, въпреки всичко, че в България има осъдителни присъди за пране на пари.

Арабаджиев-син заявил на разпита, че теглил парите, като смятал, че са чисти. Но имало записи със СРС, които го опровергават.

Мен СРС-тата изобщо не ме убеждават. Неведнъж се е случвало и срещу бизнесмени, и срещу банкери, и срещу кого ли не, да се повдигат обвинения, които не се доказват в съда и да се четат оправдателни присъди. Аз лично имам 7 оправдателни присъди.

Днес са на дневен ред т.нар. обвиняеми олигарси – Арабаджиев и Стайков. Любопитен факт е, че и двамата са избрани с конкурс за домакини на българското европредседателство: обвиняемият Арабаджиев е приютил в хотела си високи гости, обвиняемият Стайков ги е поил с ракия от своя Винпром – Карнобат. Как ви се вижда на вас това?

Аз не бих обвинявал и не бих коментирал предполагаемите престъпни деяния на когото и да било. Знам колко е лесно да се повдигнат на някого обвинения за неща, които никога не е правил. Вярвам на българския съд и предпочитам да ви отговоря, след като чуя решението на съдиите. За съжаление от всичките дела и приказки, остава най-вече лошата дума.