Фикрет Тунчер Фикрет са трите му имена, известен е като Фики Стораро и от доста време и той се радва на успехите, които постигна баща му Тони Стораро на фолк сцената. Младежът е определян често и за секс символ заради мускулестото си тяло, което обича да показва в клиповете си. Затова не пропуснахме да му зададем няколко лични въпроса за връзките му. Поговорихме с Фики за всичко актуално около личността му. Ето какво каза звездата в специално интервю за „Всеки ден".

Фики, какво става с теб бе, човек? Навсякъде чета материали, че те пребиват, а все те виждам здрав на сцената, как издържаш толкова на бой?

А, така ли пишат? Аз бях чувал за такава случка само веднъж, и тогава историята пак беше доукрасена. И наскоро се появи подобна информация за баща ми. Но нито аз, нито той сме конфликтни личности, дори напротив. И двамата сме много позитивни хора, отнасяме се с уважение към хората и те ни отвръщат със същото. Единственият бой, в който съм участвал напоследък, е този с Азис, по време на снимките на клипа на дуета ни „Блокиран“. Но тогава по-скоро аз набих него (смее се).

За какво би се сбил с друг мъж?

Сега, ако очакваш да ти кажа заради гадже – няма. Не смятам, че можеш да спечелиш една дама, като се сбиеш със съперника си. Всяка жена има разум, сърце и правото да избира. Ако избере теб – чудесно. Ако не, продължаваш напред. Но виж, бих се сбил, ако видя, че някой извършва някакъв вид насилие върху жена. Или заради друга несправедливост. По природа съм честолюбив и принципен човек и такива неща са в състояние да ме изкарат извън нерви.

Дразниш ли се много на клюките по твой адрес в жълтите медии?

- Започнах да им свиквам, да разбирам, че това е част от шоубизнеса в България. Когато си избрал този път – да си на сцена, да си популярен, трябва да приемаш и двете му страни: както хубавата с всичките почитатели и цялата любов, която ти дават, така и лошата със следенето на всяка крачка и измислиците по твой адрес. Но има измислици и измислици. Едно е да напишат, че съм гадже с Наталия Гуркова, понеже имаме обща снимка от годишния бал на топмоделите, съвсем друго, че са пребили баща ми, или че той е убил дете. За съжаление има много хора, които вярват на тези писания, а те притесняват и близките ни.

Четох още, че си девствен, но много колежки се хвалят, че са минали през леглото ти. На кого да вярваме сега?

Кои са тези колежки? Да го докажат бързо! В много интервюта съм разказвал за моите гаджета и сред тях има само две певици – едната не е от попфолк жанра и дори отдавна не се изявява на сцената, а се е отдала на спорта. Другата е Джулия – новото попълнение в каталога на „Пайнер“.

Все пак коя е колежката, по която припадаш като жена?

Засега успявам да се задържа на краката си при вида на всяка колежка. Което, разбира се, не означава, че не ги харесвам – повечето от тях са много красиви жени. Но симпатиите ни си остават в рамките на колегиалните граници.

Ти си в „Пайнер“, а баща ти – в „Диапазон“. Как стана така, че да работите в конкурентни фирми?

В началото сякаш и аз си мислех, че по подразбиране ще отида в музикалната компания на баща ми, с която той работи добре вече повече от 15 години. Но разговорите някак все си оставаха на майтап. И точно тогава, покрай дуета с Галена, тя ме запозна с г-н Митко Димитров. Той забеляза веднага таланта ми и ме покани да стана изпълнител на „Пайнер“. Предложи ми договорни условия, които напълно ме удовлетворяваха, освен това ми направи добро впечатление начинът, по който се случва всичко – бързо, сериозно и много професионално. Доволен съм от избора, който направих и от работата си с фирмата.

Критикуват те, че не танцуваш хубаво…

Не съм чувал подобни критики. Напротив, като ходя по участия, ми прави впечатление, че движенията от клипа на „Бум“ са станали емблематични и хората ги повтарят, когато изпълнявам парчето. Разбира се, няма да се обидя, ако чуя негативни реплики по адрес на танцуването ми, все пак аз не съм танцьор. За мен е най-важно публиката да харесва пеенето ми и да знае песните ми, всичко друго е на второ място.

Ти бе сред петимата българи, избрани за над 110-членния международен хор при откриването на Олимпиадата в Лондон. Как стигна до там?

През 2012 г. диригентът на Кралската опера в Лондон Ричард Фростик дойде в нашето училище (Музикалното училище „Любомир Пипков – б.а.) и направи кастинг за 110-членния международен хор „Гласове на младежката музика“, който се сформираше за културните събития по време на Олимпийските и Параолимпийските игри в Лондон. Явиха се около 1000 души. Aз се представих с две песни на Стиви Уондър – Lately и I Just Call To Say I Love You и бях сред петимата избрани. Просто ме харесаха.

Вярно ли е, че в Лондон си се видял с Пол Маккартни?

Да, така е. Видяхме се зад кулисите в залата, където откриваха олимпиадата. Той дойде при нас и ни пожела успех. Беше много вълнуваща среща, хубаво чувство, голям спомен. Колкото и успехи да имам занапред, първият ще си остане най-сладък.

Появи се информация, че твоя фенка е приятелката на боксьора Флойд Мейуедър, който оглавява класацията за 100-те най-високоплатени знаменитости за 2015 г. Вярно ли е това?

И за мен беше изненада, но да – това е вярно. Една българка, която работи като хостеса в Ню Йорк, Александра Митева се казва, се свърза с мен чрез фейсбук и ми разказа следната история. В клуба, в който работи, има три редовни посетителки, които правят впечатление не само с външния си вид, но и с това, че си позволяват да харчат по $70-80 хил. на вечер. Едната от тях е Дори – гаджето на боксьора Флойд Мейуедър. Веднъж се случило така, че момичетата останали до затварянето на заведението и поканили хостесата да се присъедини към компанията им за афтър парти на друго място. Там се заговорили на лични теми, попитали я откъде е, от колко време е в Щатите и т. н. И като разбрали, че е от България, Дори започнала да се вълнува и да се кикоти с приятелките. Казала й My dream man was born in Bulgaria (от английски език: „Моят мъж мечта е роден в България“ – б. а.) и й пуснала песента ни с Преслава „Горе-долу“, като запяла „Ай, Фики, Фики“. Наистина е потресаващо, но е истина!

Притежаваш дарба, но тези всички похвали могат ли да ти попречат?

Категорично не! Мен така са ме възпитали, че да не мога да се главозамая. Баща ми е пример в това отношение. Той е един от най-добрите, популярни и обичани певци в България. Но въпреки успехите и славата си, никога не е губил почва под краката си. Смятам, че и аз съм такъв и винаги ще бъда. Популярността ме връхлетя изведнъж със страшна сила и за година животът ми се обърна на 180 градуса, но смея да твърдя, че не се промених – същият съм си. Така че, ако съм жив и здрав, правя хубави песни и хората ме харесват, няма какво да ми попречи да се развивам в кариерата.

Какво искаш да постигнеш, за какво мечтаеш?

Искам да катеря стремглаво професионалната стълба и един ден да съм популярен и обичан и извън границите на България. Но мечтая за по-простички неща. Мечтая хората да са малко по-добри, да няма толкова злоба и завист. Мечтая и се моля също така за здраве за мен и близките ми – всичко друго се постига.

Коя е постъпката, с която най-много се гордееш?

Преди 2 години, по време на традиционната ни лятна семейна почивка в к.к. „Дюни“, докато говорех по телефона, обикалях около басейна на хотела, в който отсядаме. И тогава видях как едно малко момиченце се подхлъзва и пада във водата. Скочих веднага и я спасих.

Дразниш ли се от агресията по повод това, че си от турски произход? Усещал ли си дискриминация

Не се сещам за някоя конкретна случка, ако говориш за такава. Може би някъде нещо из социалните мрежи, ако е имало... Но аз в личния си живот никога не съм се чувствал жертва на дискриминация. Нито в училище, нито сега. Смятам, че както ти се отнасяш към даден човек и към света въобще, така ще ти отвърне и той. Мен баба ми ме е научила като се събуждам сутрин, първото нещо, което правя, е да се усмихна. И така ми тръгва целият ден. По този начин подхождам и към всички, които срещам – с добро и с усмивка и получавам същото от тях. Надявам се и занапред да е така.

Какво те дразни във фолк индустрията?

Злобата, интригите, измислената конкуренция... Това, че има хора, които не гледат те да са добре, а на другия да му е зле. Всичката тази лошотия, която се изсипва... Неща, които лесно могат да се поправят с малка промяна на мирогледа, но за съжаление не забелязвам особен стремеж в тази насока.