Пет месеца преди въвеждането на еврото и отказа от лева цените в магазините ще са изписани в двете валути

От една година България е във валутния механизъм ERM II. Макар макроикономистите, банкерите и евроспециалистите да изпадат в ужас, като чуят жаргона "чакалнята на еврозоната", за повечето хора тя добре описва ситуацията. Единствената видима промяна, която те очакват, е смяната на лева с еврото. Преходът към ползването на друга валута наистина е фундаментален и нормално буди притеснения. А и повдига много въпроси, пише вестник Дума.

Пет месеца преди въвеждането на еврото и отказа от лева цените в магазините ще са изписани в двете валути. След това още 12 месеца търговците ще трябва да показват колко е струвала стоката в левове и колко - в евро. Това става ясно от Националния план за въвеждане на единната валута, публикуван за обществено обсъждане до 6 август. Едновременното обозначаване на етикетите на две цени в продължение на 5 месеца преди и 12 месеца след приемането на еврото има за цел да не позволи увеличение на цените заради закръгляне нагоре. Превалутирането на стойността от левове в евро ще се извършва по фиксирания валутен курс 1,95583 лева за 1 евро, който е неотменим. Не се допуска преизчисляване на суми по съкратената форма на фиксирания обменен курс - примерно 2 лева за 1 евро или 1,96 лева за 1 евро, а трябва да се използва курсът с всички пет знака след десетичната запетая. Едва тогава полученият резултат може да бъде закръглен до един цент. За да се избегне спекула, Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите ще проведат проучване на цените на най-често консумираните хранителни продукти, на основни стоки и често използваните услуги една година преди въвеждането на еврото. Резултатите ще бъдат оповестени публично. За да поощрят коректните търговци, които правилно превалутират цените, двете ведомства ще раздават стикери "Честен търговец".

От първия ден

търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване, ще бъдат санкционирани, а техните имена ще бъдат посочени в "черен списък", който ще бъде публикуван на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите, предвижда планът за въвеждане на еврото. У нас обаче Законът за спекулата бе отменен и предпазител срещу произволен ръст на цените няма. Етикетите дълго време ще са с обозначени две валути, но плащането едновременно с левове и евро ще е за кратко - само месец. Това означава, че ако страната ни се присъедини към еврозоната на 1 януари 2024 г., до 31 януари 2024 г. включително левът и еврото ще бъдат едновременно със статут на законно платежно средство. След изтичането на този един месец еврото ще стане единственото законно платежно средство у нас. През този един месец гражданите ще могат да плащат и в двете валути в търговските обекти и центровете за услуги. Търговците обаче трябва да връщат рестото на клиентите си изключително в евро, освен ако не могат да го направят от практически съображения. Така ще има два канала за обмяната на валутата - чрез търговците и лицата, предоставящи услуги, и чрез банките и "Български пощи".

От първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от левовите си сметки само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офис на банка, платежна институция или дружество за електронни пари. В продължение на 6 месеца след въвеждане на еврото банките и "Български пощи" ще обменят безплатно на каса банкноти и монети.

Такса

В следващите шест месеца обаче се налага такса за тази услуга, но в плана не се посочва колко ще бъде тя. БНБ ще продължи да обменя без такса банкноти и монети от лева в евро за неограничено време. След като Съветът на ЕС излезе с оценка, че България изпълнява критериите за влизане в еврозоната, БНБ ще изработи български дизайн на евромонетите. Производството им ще започне след датата на вземане на решение от Съвета на ЕС за въвеждане на еврото в България. Обмяната на левовете в евро няма да спре или да промени действието на съществуващите договори. Всички кредити, депозити, средства по сметки, различни финансови инструменти и ценни книжа ще бъдат автоматично и безплатно преобразувани, като стойността на лева ще стане равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на необратимо фиксирания обменен курс между лева и еврото.

Граждани и фирми ще бъдат призовани да внесат голяма част от левовите си наличности в брой в банкови сметки, за да могат парите им автоматично и безплатно да се превалутират в евро от датата на членството. Същевременно ще бъде прието правило, според което в този преходен период търговецът/компанията няма да има задължение да приема повече от 50 броя монети (стотинки и левове) в рамките на една трансакция с купувача. С Националния план за въвеждане на еврото България се опитва да обърне ситуацията в своя полза, пише Modern Diplomacy. Според него България ще трябва да консолидира своите публични финанси през следващите две години. Преди дадена държава да може да приеме общата валута, тя трябва да се придържа към няколко строги макроикономически критерии, известни като критерии от Маастрихт. Кандидатът трябва да докаже, че валутата и публичните му финанси са стабилни. Валутните курсове у нас не са проблем, защото страната е във Валутен борд от 1997 г. Останалите изисквания показват, че присъединяването към еврозоната няма да е лесно.

Идва инфлация

Едно от най-трудните условия, което държава като България трябва да изпълни, е свързано с инфлацията, а всички анализатори в момента очакват тя да се увеличи. Инфлацията е индикатор за поскъпването на живота и затова присъединяването на държава, в която цените се увеличават твърде бързо, крие риск от дестабилизация за другите държави от еврозоната. Освен това може да отслаби и еврото. Коефициентът на инфлация в страната за една година трябва да се задържа под т.нар. референтна стойност, която е равна на средната стойност от три най-малки инфлационни нива сред страните от ЕС плюс 1,5 процентни пункта. Преди пандемията инфлацията в България надхвърли прага с 0,67%.

Бюджетният дефицит

Друг критерий е бюджетният дефицит и неговото съотношение към БВП. Практика на родното правителство при висок дефицит е да взема пари от фискалния резерв - по същество това са спестяванията на държавата. Освен това България емитира различни видове публични облигации на международните пазари. Очевидно, когато приходите са по-големи от разходите, бюджетът регистрира излишък. През последните две десетилетия, благодарение на бързо развиващата се икономика, България успя да запази тези нива, се посочва в анализа на Modern Diplomacy. За да се приеме еврото, държавният дефицит не трябва да надвишава 3% през предходната година. Данните през годините показват, че съотношението на бюджетния дефицит към БВП на България е постоянно в приемливия диапазон между 2009 и 2019 г. Очевидно това предполага, че България не би трябвало да има особен проблем при изпълнението на това изискване. Последните данни за 2020 г. показват дефицит около 3,4%, което все пак е по-добър вариант от средното 7,4% за еврозоната. Но всички прогнози сочат, че състоянието на българските публични финанси само ще се влошава.

Публичният дълг

Третият критерий за конвергенция се отнася до публичния дълг и неговото съотношение към БВП. За да разберем тази връзка, можем да си представим дълга в резултат на натрупването на дефицити във времето. Спестяването или "резервите" може да помогне за покриване на дефицита за известно време, когато е необходимо. Но изпълняването на огромни дефицити в продължение на много години ще доведе до изчерпване на всички спестявания. По този начин продължителните дефицити в крайна сметка ще създадат огромна купчина дълг по същия начин, по който излишъците водят до спестявания. Тъй като България има предимно балансиран бюджет, тя също бележи малък дълг през последните десетилетия.

Приемането на еврото зависи от съотношението дълг - БВП на дадена държава, като нивата трябва да са под 60%. И все пак, в някои случаи може да има изключения, когато съотношението е "остатъчно намалено и се приближава до референтната стойност със задоволително темпо". Данните показват, че за България това условие няма да е трудноизпълнимо. Този показател между 2009 и 2020 г. постоянно е в приемливия диапазон. Въпреки това, предизвиканата от пандемията рецесия значително влоши публичните финанси на страната. Ако не друго, България вече е на път да поиска няколко милиарда евро заем през 2021 г. Така, ако дефицитът не се овладее скоро и растежът на БВП не се рестартира, дългът ще нарасне. Ако дългът нараства, България може да се изправи пред нарастващи лихвени проценти.

България може да пропусне петия критерий за присъединяване заради нарастващ дълг и, въпреки че този сценарий все още е малко вероятен, не би трябвало данните да се подценяват. С други думи, макроикономическите пречки пред приемането на еврото в България не са една или две. Приемането на такава фундаментална промяна изисква преодоляване на политическата криза, в която държавата е затънала вече година заради липсата на какъвто и да било консенсус. А той е задължителен при фундаментална промяна, каквато е замяната на лева с еврото. Без него хората може да претърпят поредното разочарование. А бедните българи няма накъде повече да обедняват.