Преателе, съмишленици, мачолюбещи лелки и други граждани за европейско развитие на България, имам удоволствието да ви съобщя, че за пореден път аз ще докажа, че страната ни е водещ фактор на Стария континент. Ще питате какво имам предвид ли? Ще питате, ако се покажа пред някоя независима медия, дам отговори на мисирките или служителите на ПКП, но аз не го правя. Тъй като обаче днес съм в добро настроение, ще ви информирам на стената си във Фейсбук, пише Стоян Николов - Торлака в Биволъ.

България, в частност Разград, още по в частност собственикът на футболния клуб Крейзи форестър само след месеци ще направи така, че Европа да си отдъхне. Заедно с брат си, разбира се. Оня ден с Ники Нанков, Божо Кирилов и Деса Атанасова дадохме сертификат за първокласен инвеститор на завод, в който ще се произведат милиони ваксини срещу Covid-19.

Сега, аз затова не говоря с мисирки и тулупи. Само чакаха да кача радостната новина, за да почнат да задават въпроси. Не мисирките, те са достатъчно добре дресирани, за да си мълчат но тулупите от лошия човешки материал веднага се изказаха неподготвени. Не съм бил уточнил кои компании ще правят ваксини в Разград. Не съм бил казал дали изобщо са подписани договори с подобни компании… Пепел и плява.

Аз уточних ли, че ще изпратя нещо си там на Европейската комисия, за да докладвам на какъв етап е базата ми? Тоест, „ни“. Уточних.

Някога давал ли съм отчет кои компании ще инвестират в България? Е, изпуснах се, та казах, че Фолксваген ще идват тук, че ще превърна България в нова силиконова долина, а и за няколко други проекта, свързани с концентрирана на североизток диверсификация, но понякога не ми се получава. Ако изключим североизточната диверсификация от югоизток. Другото не е по моя вина. Европейските и задокеанските ни партньори за съжаление се оказаха несериозни и само се оправдаха с корупция, липса на върховенство на закона и бумащина по администрацията. Ама, к‘во ви се обяснявам, не ми е ясно!? Важното е, че приемам като лош знак да давам отчет кои компании щели да инвестират тук. Затова и сега си мълча. Ще го запазя за изненада.

Важното е, че Европа ще си отдъхне, когато пуснем ваксините от завода с първокласен инвеститор. Все пак всички страдаме от Covid-19 кризата. Даже и аз го изкарах, но моето си беше почти на крак, няма да ме мислите. Той и собственикът на Крейзи Форестър го преживя стоически в една болница, дето никой не разбра как е имал право да се лекува, но хората са неразбрани, трябва да се примирим с това.

Така че след няколко месеца, когато вече са минали изборите, пускаме ваксина. Даже и да нямаме договор с някоя компания, бива ли да подценяваме академичните старчета? Колко „и ний сме дали нещо на светЪТ“ има БАН, не е истина направо. После придаваме търговски вид на готовата продукция в пакетажния цех, след което товарим на хладилните бусове за нетрайни колбаси и… кеф ти Барселона, кеф ти Брюксел, кеф ти Берлин, Париж, Стокхолм… Даже и до Дубай може да изпратим няколко дози. В зависимост от това дали Божков е още там – две или четири.

Всичко това обаче трябва да се пази в строга тайна, защото едни руски шпиони дебнат всеки път, когато ми се пече яйце на гъза. Та, тогава ми се налага да убеждавам лошия човешки материал колко велика е България под моя власт всъщност, макар и да не ѝ личи. И да не забравите да гласувате за „Работа (през пръсти), работа (през пръсти), работа (през пръсти)!“