Всичко това се случва въпреки протестите и опасенията на Зеленски

Франция, Германия, Италия, а сега и Испания искат твърдост, от една страна, и дипломация, от друга.

Украйна твърди, че преговорите са "на бойното поле", и намира подкрепа от балтийските страни, пише испанското издание 20 Minutos Editora.

"Подкрепяме разговорите с Путин, трябва да бъдем решителни в отговора си, но трябва да имаме отворен дипломатически канал. Никога досега Педро Санчес не е бил толкова категоричен, когато говори за това, че е държал телефона на вибрация, за да разговаря с Кремъл в разгара на руската инвазия в Украйна. Нито в тишина, нито при вибрация, нито със звук. По този начин испанският министър-председател се присъединява към вълната от други лидери като Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги, които подкрепят съчетаването на твърдост спрямо Москва чрез санкции и същевременно търсене на решение чрез преговори. От друга страна, този сценарий не се харесва на Володимир Зеленски.

Тази двойна игра никак не се харесва на Киев и всъщност, според международните медии, по това време е бил разпространен мирен план, представен от Италия, в който се намеква, че Украйна може да отстъпи територия, за да постигне постоянно прекратяване на огъня от страна на Русия. Зеленски не прескача този обръч. Това не е опция за него.

"Зад тези геополитически спекулации на онези, които съветват Украйна да предаде нещо на Русия, стоят големи геополитици, които не искат да виждат обикновените хора", каза той в интервю за холандска медия. В разговор с El País неговият старши съветник също говори в същата посока. В него Игор Зовква дава да се разбере, че "дипломатическите преговори сега са на бойното поле" и че Украйна "няма да прави отстъпки" на руския режим.

Реалността е, че дипломатическият път е напълно затворен и дори блокиран от много седмици, въпреки опитите на Турция, например, да организира среща на четири очи между страните. Зеленски обаче все още е готов да седне на масата с Путин "безусловно", но и без да отстъпи нито метър територия. Конфликтът се превърна в хроничен и въпреки че в Европейския съюз все още е в сила единство на действията, колкото по-дълго се вглеждаме, толкова повече се увеличават различията в мненията.

Еманюел Макрон и Олаф Шолц водят блока на "примирителите" с Путин. Ролята на Франция и Германия преди и сега по време на конфликта е от значение, доколкото те, заедно с Украйна и Русия, формират (провалената) Нормандска четворка, създадена, наред с други причини, за да подпише споразуменията от Минск, които се разпаднаха с инвазията, но които бяха нарушени от двете страни още преди инвазията. По-специално Макрон винаги е бил готов да обменя позиции с Путин, с когото досега се е чувал по телефона повече от двадесет пъти тази година, освен незадоволителното посещение в Москва. По онова време разстоянието между двамата вече е очевидно като метафора на дългата маса, на която седят.

"Най-лошото тепърва предстои", заяви тогава френският президент след един от тези разговори. Макрон добре представя това двойно движение: диалог и твърдост. При това пътуване той се присъединява към Шолц, който е принуден да направи 180-градусов завой в германската политика спрямо Русия, изпращайки оръжия на Украйна, увеличавайки бюджета за отбрана до нива, невиждани от Втората световна война насам, и драстично намалявайки енергийната зависимост (от 53% на 12%, по данни на самото правителство). Като цяло канцлерът също така подкрепя директния контакт на Владимир Путин с Володимир Зеленски по дипломатически канали, което засега изглежда далеч от реалността. Германската страна обаче е в полезрението на Киев, който не е забравил "кронизма", практикуван от Берлин по времето на Герхард Шрьодер, а след това и на Ангела Меркел.

В лодката, водена от Париж и Берлин, са и други държави членки на ЕС като Италия и Австрия, които не искат изпращането на оръжия и военно оборудване в Украйна да бъде единственият изход от войната. Преди няколко дни Марио Драги разговаря с Путин и изрази загрижеността си относно продоволствената криза, която може да доведе до провокиране на война и да засили съществуващите негативни тенденции. Случаят с Италия е особен, тъй като тя зависи от Русия в областта на енергетиката, въпреки че нарушава този кордон, като сключва споразумения с други страни като Алжир, но също така се е превърнала във важна ниша за олигарсите чрез луксозните стоки. 

Най-силната позиция обаче е на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който включва директни териториални отстъпки от страна на Украйна.

"Преговорите трябва да започнат през следващите два месеца, преди да се появят смущения и напрежение, които няма да е лесно да бъдат преодолени. В идеалния случай разделителната линия трябва да бъде връщане към предишното положение. Продължаването на войната отвъд този момент няма да означава свобода за Украйна, а нова война срещу самата Русия", заяви той на форума в Давос, като предизвика критики не само от страна на Украйна, но и от други европейски държави като Полша, която побърза да порицае думите му. Кисинджър предлага на Украйна да се откаже от Донбас, който сега (отново) се е превърнал в център на конфликта.

Разделението в това отношение е осезаемо, тъй като докато някои държави членки на ЕС искат да запазят отношенията си с Русия, други свиват редиците си. Такъв е случаят с Прибалтика. Полша, Латвия, Литва и Естония вече са одобрили планове за намаляване на руския енергиен внос до нула и никога не са имали контакти с Кремъл. За разлика от тях полският президент Андрей Дуда е единственият лидер, който досега е държал реч в украинския парламент.

Икономическите санкции няма да спрат, докато и последният руски войник не бъде изтеглен от Украйна

Това е дипломатическият етап, но зад него продължават да се приемат санкции срещу Русия. Само за три месеца ЕС-27 договори общо шест пакета от мерки, въпреки че последният се проточи със седмици заради отказа на Унгария да наложи вето на целия руски петрол. Накрая, след като през април се съгласиха с блокадата на въглищата, държавите членки се съгласиха да прекратят вноса на суров петрол, но само наполовина. Те ще наложат вето на петрола, пристигащ по море, и ще запазят доставките на петрол по тръбопроводи. По този начин искането на Виктор Орбан беше изпълнено и беше постигнато необходимото единодушие.

Всички замесени страни, пряко или косвено, са наясно, че войната ще бъде дълга, а Санчес беше категоричен и в предупреждението си към Русия.

"Икономическите санкции няма да спрат, докато и последният руски войник не бъде изтеглен от Украйна", каза той. По този начин Европа се раздели на тези, които слагат едната си ръка на бутона за санкции, а другата - на телефона, за да разговарят с Путин, и на тези, които използват и двете, за да затворят вратата за всякакви преговори.