Европейският съд по правата на човека осъди бебе на смърт.

За съжаление, това абсурдно заглавие отразява реално съдебно решение, а не поредната фалшива новина, създадена от жълт сайт с цел генериране на трафик, пише Велизар Велков в Lentata.

В края на юни ЕСПЧ потвърждава решението на Британския Върховен Съд да забрани на родителите на десетмесечния Чарли Гард да го подложат на експериментално лечение в САЩ, което се явява последна надежда за спасението на живота му. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

И докато при други обстоятелства подобно решение би могло да бъде оправдано с редица основателни съображения, фактите по делото красноречиво демонстрират чудовищната несправедливост на този позорен правен акт.

Осъждането на десетмесечния Чарли на смърт не е аргументирано с необосновано високи разходи за британската здравна система. Родителите на детето са събрали всички необходими средства за транспортирането и лечението на сина си.

Даренията са над 83 000, а общата им стойност надхвърля 1,3 милиона лири. Тази сума е предостатъчна за покриване на абсолютно всички разноски по терапията.

Въпросната експериментална процедура се осъществява в съответствие с всички достижения на модерната медицина, а не е някаква езотерична шаманска практика и се провежда от изтъкнати медицински експерти, а не от екстрасенси и нюейдж духовни учители.

Родителите на детето нямат друг избор. Те не биха могли да предпочетат по-безопасно, по-безболезнено или по-перспективно лечение.

 Единственият избор, който е трябвало да направят е бил между това да гледат как синът им умира пред очите им или да се борят до последно за живота му. Те взимат достойно и смело решение. Родителите на Чарли отказват да се примирят с това, че синът им ще умре и правят всичко по силите си да спасят живота му. Те успяват да съберат огромна сума пари.

Успяват да открият лекари, които са склонни и способни да опит да оползотворят минималния шанс да спасят живота на сина им.

Не успяват единствено в това да преодолеят съпротивата на група скептични лекари, от които за съжаление зависи животът на Чарли и да убедят група цинични бюрократи, че синът им има право да се бори да оживее.                                                                                

Решението на Европейският съд по правата на човека е в абсурдно противоречие с най-фундаменталното човешко право –правото на живот.

Това право е абсолютна предпоставка за осъществяване на всички останали права. От самото възникване на доктрината за правата на човека, нейните апологети Лок и Джеферсън провъзгласяват правото на живот за основно и неотменимо.

Скандалното и недопустимо решение на ЕСПЧ е отвратителен прецедент, който отменя правото на човешко същество да живее. Европейският съд осъжда Чарли Гард на смърт, защото експерименталното лечение ще донесе на детето „единствено продължителна болка и страдания“ .

Съдът, чието име предполага защита на правата на човека третира десетмесечно бебе като добиче. Софистичният плеоназъм на съдиите, избрани да отстояват правата на човека прикрива същността на тяхното чудовищно решение, която се свежда до едно-единствено изречение – Убийте го да не се мъчи!

На родителите на Чарли Гард е отказано правото да се борят за живота на детето си. На самия Чарли е отказано правото да се мъчи в името на надеждата за живот.

Водени от своите псевдохуманни съображения и следвайки същата логика, съдиите от ЕСПЧ биха могли да присъдят на Чарли удар с чук в тила. Да не се мъчи …

Не може да не си зададем интересния въпрос дали въпросните лекари и съдии биха следвали същата извратена логика, ако ставаше въпрос за техните деца.

Или за техния собствен живот. И дали паразитните бюрократи, които са готови да осъдят бебе на смърт, за да може то „да умре достойно“ биха били готови със същото спокойствие и достойнство да приемат собствената си смърт.

Смъртта на всеки е въпрос на време. Тази на Чарли Гард е предопределена от тяхното окончателно решение. Смъртта на тези, които го осъдиха на смърт е в неизвестното бъдеще. И не би било несправедливо Бог да провери колко точно продължителна болка и страдание са готови да изтърпят в името на минимална надежда за оцеляването си.

Докато пиша тази статия, родителите на Чарли Гард очакват смъртта на своя син, а лекарите, които са му отказали правото да се бори за живота си се подготвят да изключат животоподдържащите системи.

Времето на Чарли изтича, времето на съдиите, които го осъдиха на смърт също. Единствената разлика е в това, че те имат повече време. Европейският съд по правата на човека е последна инстанция и неговите решения са окончателни и необжалваеми.

Страшният съд също е последна инстанция и неговите решения също са окончателни и необжалваеми. И там съдиите от ЕСПЧ няма да имат думата по отношение на това на кого да бъдат спестени „продължителна болка и страдания“ и на какво основание. Тогава последните като десетмесечния Чарли Гард ще бъдат първи, а първите защитници на правата на човека ще бъдат последни. Защото в глава 17 от Евангелието от Лука пише следното:

[17:1]  Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: 
[17:2]  за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките. .