Около една четвърт от бездомниците в София са висшисти, показват данните от пилотно проучване на участниците в проекта "Градски номади", направено през май-юни т.г. и което официално ще бъде представено през есента. Това заявиха пред БГНЕС Миа Агова и Елеонор Генова, които заедно с Йоана Богданова са инициатори на тази благородна мисия.

Профилът на бездомникът е мъж между 50 и 60 г., със сериозен трудов стаж. Като причина за тежкото им положение са семейни конфликти и жилищни измами. Ако има нещо общо в характерите на тези хора без дом е, че те не обичат да мрънкат, да се оплакват, може да имат ужасен живот, но успяват да се справят, твърдят двете млади жени, на които се случва често да общуват с тях. Хората без дом са силни и горди хора, това е избор, не обичат и да просят, твърдят те.

Проектът "Градски номади" започнахме през месец април 2015 г., но бяхме обсъждали идеята много време преди това с Йоана, с която се запознахме в градинката на храма "Свети Седмочисленици", разказва Миа , която дойде на срещата с нас с малката си дъщеричка. "И двете помагахме на бездомни хора поотделно с дрехи, лекарства и така решихме да обединим усилията си, за да създадем нещо по-мащабно. Тогава се включи и Елеонор към нашия екип, имаме и нов член - моята дъщеря Алма, която е само на 20 дена. Нарекохме тези хора без дом градски номади, за да вложим нещо позитивно в отношението към тях", припомни раждането на идеята Миа.

Има градски номади с всякакви съдби - едни са преживяли жилищни измами и това е сериозен процент от тях, други са с нелекувани психически и здравословни заболявания, жени, преживяли битово насилие, най-общо –хора с тежки съдби, допълни я Елеонор. Но има и такива, за които скиталчеството е техен личен избор, каза тя.

Според статистическия институт бездомните у нас се увеличават, но оттам преброяват само тези, които имат лични документи, а точно те са толкова малък процент, че просто не си заслужава да приемаме такава цифра за обективна, посочи Ния. На практика статистика за тях няма, допълни тя. От фондация "Каритас" идва информация, че бездомните в цяла България са 500 хил. души, а само в София - 100 хил. души, докато при "Мисия без граници", които от 4 г. организират безплатни кухни по две локации в столицата, само в центъра на града бездомните са 5 хил. души. Звучи плашещо!

Двете момичета заедно с Йоана Богданова от половин година се борят да има официално преброяване на бездомните хора в България, за да могат да се изградят адекватни политики в тази област и да им се помага. Приютите явно не са решение, защото са малко на брой - има 13 центъра за временно настаняване с капацитет 670 души в цялата страна. Съществуват и няколко кризисни центъра в София през зимните месеци със 170 места.

Йоана Богданова, Миа Агова и Елеонор Генова са направили пилотно дълбочинно проучване по темата. И са се опитали да структурират нагласите на бездомните хора, да се ориентират как да им се помогне.

Но научихме още нещо в аванс. Мнозинството от тези градски номади са потвърдили, че не биха стъпили изобщо в приют, освен ако навън не е минус 20 градуса. Но пък всички са изразили острата липса на баня, за да поддържат хигиена и на следващо място - искат да имат възможност да работят, да се преквалифицират, именно защото 24% от тях са високо образовани. Има и такива от тях, които са прихванати от престъпни мрежи, но това не са класическите организирани престъпни групи. Особеното при тях е, че те не представляват компактна група, не си делят места за спане, повечето са индивидуалисти.

Засега от българските институции най-съпричастни към проблема са от Столична община, особено при поставянето на малка къщичка в един от парковете, а и защото проектът се развива основно в София, признават активистите. Те възнамеряват да привлекат на своя страна гражданския сектор и чак тогава да предложат решения. Засега имат само програма, пилотното проучване и търсят финансиране.

В близост до нашите събеседнички, на "Алабин", свири на акордеон наш стар познат - Михаил. Нямаме кураж да го попитаме дали е бездомен. Той също има позиция по проблемите на държавата.

"Трябва да се увеличат заплатите на бедния народ, за да се оправят нещата", казва човекът. "Аз съм уличен музикант и съм от 15 г. на кръстовищата - на цяла Европа, включително и на нашата столица. Тази бъркотия, да не кажа простотия - като застанат тука с бастуните треперят и пресичат, никъде го няма по света това нещо. 7 години съм бил в Германия и останалите държави на ЕС, като във всяка от тях съм живял поне 3 месеца, нарежда Мишо. "Ние смъкнахме тока с 0.0 не знам какви си проценти - това е смехория. Смъкнете ги няколко процента да се радва народа - няма такова нещо. Увеличете пенсиите, заплатите... може ли един директор на банка да получава 15 000 лв. на месец - това е безбожно, пък друг банкер вземаше по 45 000 лв. месечна заплата. Смятате, че като е долу в низините народът не знае нищо?", негодува уличният музикант.

Питаме и ние: кога интересът на институции, управляващи и социолози ще се насочи към най-губещите от т.нар. преход?

Докога ще продължава мълчанието за тях като към излишни хора?