Европарламентът ще гласува резолюция за премахване на смяната между лятно и зимно часово време.

Документът е изготвен в отговор на инициативи и петиции на граждани, загрижени за последиците за здравето от местенето на часовниковата стрелка два пъти в годината

Евродепутатите вероятно ще призоват Европейската комисия да предложи премахване на смяната между лятно и зимно часово време. Резолюцията ще се гласува следобед, а дебатът е сутринта.

Смяната, която правим през пролетта и есента в страните от ЕС се управлява от директива на ЕП и Съвета. Според нея във всяка държава-членка периодът на лятното часово време започва в 1.00 часа по Гринуич в последната неделя от март и завършва в 1.00 часа по Гринуич в последната неделя от октомври. Нормативният акт предвижда още да се поддържа единен часови режим дори и ако смяната на времето се премахне. 

При навлизането в лятно часово време часовниците се преместват напред с един час. Това прави следобедите с дневна светлина по-дълги през летните месеци. По време на изслушване в Европарламента експерти изтъкнаха обаче, че икономиите на енергия са сравнително малки. В същото време смущаването на дневния режим може да предизвика здравословни проблеми. За баща на идеята за лятното часово време често се посочва Бенджамин Франклин, но се смята, че за пръв път то е въведено в Германия и Австро-Унгария преди век, за да се спестява гориво през Първата световна война. Повечето членки на Европейските общности са приели лятното часово време през 70-те години на ХХ век.

Различните дати, на които всяка страна премествала часовниците, създавали проблеми, особено в транспортния сектор, и затова между 1980 и 1984 г. са приети поредица директиви, които определят, че лятното часово време започва на една дата за всички.

Има страни, които не сменят времето. Такива са, например, Русия, Китай, Индия.

Държави от южното полукълбо пък прилагат лятното часово време през тяхното астрономическо лято, което съвпада със зимата в Европа.