С лозунга "Европа ни чува" ГЕРБ направи фалстарт на кампанията си за европейските избори.

Лекоатлетът Цветан Цветанов знае колко лошо е да се спънеш на старта. Още в самото начало на надпреварата се видя, че партията на Бойко Борисов има въображение, колкото да присвои чужд лозунг, употребяван десет години по-рано от царската партия НДСВ. Това бе проява не само на интелектуална немощ, но и на вродения рефлекс на клептокрацията да завлича пътьом каквото й падне.

По времето на Симеон този лозунг го възхваляваше, че Европа е забелязала България на картата, защото е чула неговия глас благодарение на широките му фамилни връзки с европейската аристокрация. Сега обстановката е друга. За разлика от многоезичния бивш монарх неговият телохранител и настоящ премиер не говори чужди езици. Контактите му са на равнище прегръдки, целувки и потупвания по рамото и не буди интерес със своя интелект. Какво толкова може да се чуе от него в Европа, че да се хвали на евроизборите?

Партийният му знаменосец Цветан Цветанов избегна това неудобство, следвайки народната мъдрост "По-добре е веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш", и формулира следната сентенция: "Европа ни чува, когато показваме видими резултати". С други думи, Европа ни вижда с ушите си, пише Светослав Терзиев във вестник Сега.

Звучи като каламбур, но е самата истина.

Преди 120 години Иван Вазов издава стихосбирката "Скитнишки песни" с най-запомнящото се в нея стихотворение "Елате ни вижте!" (а не "Елате ни чуйте!"). Предпоследната му строфа звучи така:

Вий, дето в покой и в палати стоите,

към нас приближете - вий, славни, вий, сити!

Зърнете през нашто изгнило плетище

и може би вам ще настръхнат космите!

"Елате ни вижте"

Като търсеше с какво да украси дошлия наготово лозунг, Цветанов се сети най-напред за "успешното Българско европредседателство" (януари-юни 2018 г.) и възкликна: "Това е успехът на България". Споменът за него не е толкова далечен като стихотворението на Вазов, но той потвърди мъдростта на народния поет. Националният дворец (палат) на културата, където се събираха все славни и сити европейски лидери и еврократи, бе така пазен от полиция, че на 100-200 метра не можеше да припари обикновен гражданин. Нямаше как през това отцепление (плетище) Европа да види как живее българското общество, какви са неговите проблеми и стремежи. Тя чуваше само вътре, в палата, български гласове и това бяха гласовете на управляващите - не толкова славни, колкото сити от гарантираното си благоденствие.

Факт е, че точно около българското европредседателство Европейската комисия ослепя за състоянието на България и написа последните си три мониторингови доклада, водена от медени гласове в правителството и съдебната система. Така излезе, че България е ликвидирала организираната престъпност, без да е вкарала в затвора нито един мафиотски бос, и че излязла на финалната права да се отърве от корупцията на високо равнище до края на годината, когато изтича мандатът на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Колко верни са били изводите на Брюксел, заслушан в гласа на ГЕРБ, се вижда от неспирните скандали за злоупотреба с власт и търговия с влияние, изкристализирали напоследък в "Апартаментгейт".

Официално Еврокомисията има и други канали да се информира за състоянието на държавите, но неизвестно защо напоследък се е доверила тъкмо на средите, в които вирее корупцията на високо равнище. Точно преди да огласи доклада си в навечерието на българското европредседателство, тя публикува през октомври 2017 г. поръчан от нея евробарометър за корупцията в ЕС. В раздела за България се отбелязваше, че 83% от гражданите в страната смятат проблема с корупцията за "широкоразпространен" (докато средно в ЕС са 68%), а само 4% от българите мислят, че корупцията се среща рядко (в ЕС са 25%).

Също през октомври 2017 г. президентът Румен Радев свика първи Консултативен съвет за национална сигурност, посветен на борбата с корупцията. Естествено, завърши безрезултатно, защото повечето участници не биха си и помислили да разследват себе си, но комисията "Юнкер" можеше поне да се усъмни, че щом корупцията се е превърнала в проблем за националната сигурност, едва ли държавата заслужава да бъде хвалена за напредък. Вторият консултативен съвет на същата тема завърши със същия резултат в понеделник, но излъчи важен предупредителен сигнал към Брюксел: в България няма заслужаваща доверие комисия за борба с корупцията, защото нито председателят на КПКОНПИ, нито неговият заместник получиха покана да участват в заседанието. Когато главните борци с корупцията са под подозрение, каква антикорупционна политика би могла да хвърли прах в очите на брюкселските докладчици? Вместо това грозните факти би трябвало да им избодат очите, но Борисов е спокоен, че  Брюксел не възнамерява да му разваля настроението. Никакви сигнали не идват оттам, че скандалите са се разчули.

С лозунга "Европа ни чува" партия ГЕРБ се гаври с българите, защото им казва - колкото и да ревете, там нас ще ни слушат. Ситуацията напомня за разказа "Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа" на Елин Пелин, публикуван през 1905 г., където се стига до следната кулминация:

— Ще се оплачем… прошение ще дадем, кмете, не искаме да ни яздиш…

Кмета кипна:

— Е, па кому ще се оплачете? Началника е с мен, окръжния управител е с мен, министеро е с мен… Какво ще направите, а можете ли да…!

Чорбаджията изрече мръсна псувня. Селените наскачаха.

— На бога ще се оплачем бе, изеднико.

— И той е с мен, голтаци!

Така е и днес -  Брюксел, на който се кланяме като на нов господ, и той е с корумпираните в България или поне не прави нищо против тях. Усетил какво отчаяние лъха от неговия разказ, Елин Пелин все пак предлага решение:

"Вдигна се страшна врява. Няколко буйни селяни скокнаха, хвърлиха се въз чорбаджията, свалиха го и почнаха мерно и тежко да слагат немилостиви юмруци по широкия му гръб.

— Кой не бие, господ да го убие — закле ги някой от селяните. Тогава се трупнаха всички.

Чорбаджията ревеше, пъшкаше, молеше се с глас продължителен, дрезгав, умилителен и висок, сякаш четеше пред светите стъпки на бога прошението на жителите от с. Голяма Неволя."

Тук възниква въпросът какво има предвид президентът Радев, когато в изявлението си след консултативния съвет в понеделник напомни думите си от януари 2019 г.: "Ако това не стане (службите да навлязат и в старателно отбягвания периметър на властта), разпадът ще продължи, а търсенето на справедливост може да излезе извън рамките и механизмите на закона".

Общественият гняв расте, а властите пробват да го потушат с оставки. Само че те вече не са достатъчни, защото законът предвижда други мерки. Крайно време е към онези неколцина, вкарани в затвора за дребна корупция, да се добавят министри, депутати, политически лидери, магистрати и други горди собственици на луксозни апартаменти, вили и хасиенди. Криминалният преход няма да свърши, докато не стигне до обещаваното от закона възмездие. Иначе обществото може да си спомни, че има и други начини за съпротива. Нищо чудно следващите масови протести да бъдат не на жълтите павета, а под прозорците на шикозните блокове, край жилищните квартали от затворен тип и в престижните крайградски зони. Селяните на Елин Пелин лесно са намерили кмета, защото са знаели къде да го търсят, но и гражданите на София и другите големи градове могат да се ориентират при нужда.

Лозунгът на ГЕРБ "Европа ни чува" може да се замени и с по-откровения "Не гледай какво правя, а слушай какво ти приказвам". Така и за българи, и за чужденци ще е ясно каква е логиката на управлението в България.