Какво би станало ако никой не трябваше да се притеснява за това какво е необходимо, за да оцелее? Това е въпросът, който мнозина задават в момента в Германия и Европа 

"Мисля, че няма да има толкова много страх и стрес по този начин", каза палестинската имигрантка Марва Фатафта пред „Дойче Веле“ Тя пристигна като имигрант в Германия, където успява да изгради икономическа база, а сега работи за организация Access Now, посветена на частното дигитално право.

„Съвсем скоро ми стана ясно, че за мен свободата означава също да бъда финансово независима", казва тя. „Преди си мечтаех да живея от изкуство, докато не осъзнах, че така никога няма да имам редовен доход и се отказах от тази мечта", обяснява тя, цитирана от БГНЕС.

Марва Фатафта е един от около два милиона души, живеещи в Германия, кандидатствали за пилотен проект за универсален основен доход. От 2019 г. насам 122 от тях получават 1200 евро на месец, без никакви условия.

С това проучване Германският институт за икономически изследвания (DIW) и Асоциацията „Mein Grundeinkommen“ (Моят основен доход) искат да проучат какви са последиците за обществото от човек, който получава основен доход от държавата.

Не всички се възползват

„Това проучване е огромна възможност да прехвърлим теоретичния дебат за безусловния основен доход, който ни вълнува от години, в социалната реалност“, казва Юрген Шуп, директор на научните изследвания в DIW. „Искаме да разберем дали плащането на универсалният и безусловен основен доход за дълъг период води до значителни промени в начина, по който хората действат и се чувстват”, уточнява той.

Понятието за безусловен основен доход по принцип е много лесно: всеки човек получава фиксирана сума на месец от държавата, независимо кой е или какво прави. Тя се различава от социалната помощ за издръжка, наречена в Германия Hartz-IV, тъй като безусловният основен доход не може да бъде намален, нито има задължение за изпълнение на каквато и да е задача в замяна. Позволено е да се работи и по този начин да се увеличават доходите.

Но каква би била подходящата сума?

По този въпрос много граждани имат много ясни идеи в Германия: средната стойност е около 1200 евро, което е сумата, очаквана от пилотния проект.

За да може държавата да има достатъчно пари, за да може да плати на всеки човек универсален основен доход, съществуват различни финансови модели, като например увеличение на данъците върху наследството и финансовите транзакции. В зависимост от това кой модел се прилага, гражданите с по-ниски доходи ще разполагат с повече пари. Така наречената "средна класа" би имала същата сума пари като сега, а най-богатите биха имали малко по-малко.

Укрепване на европейското единство

Идеята за безусловна основна заплата се обсъжда в няколко европейски страни. Сега гражданска инициатива иска Европейската комисия (ЕК) да разгледа въпроса. Призовава ЕК да представи предложение за безусловна основна заплата в целия Европейски съюз с цел намаляване на регионалните различия и укрепване на икономическото и социалното единство в Европа.

Инициативата ще бъде успешна, ако в рамките на една година един милион гласоподаватели от ЕС я подпишат и в същото време се събере определен минимален брой подписи в седем държави от европейската общност.

В момента това все още е далечна цел. Около два месеца след началото на инициативата около 72 000 граждани на ЕС са я подписали (към 21.11.2020 г.). Но активистите вече са постигнали частични цели, като например в Словения, първата държава, в която е превишен минимумът от 5460 подписа.

„Там млада и динамична група успя да достигне до много млади хора чрез Фейсбук, Туитър и Инстаграм“, обяснява пред „Дойче Веле“ Роналд Блашке, координатор на кампанията в Германия.

Широк дебат във Франция

Според Блашке в Полша и Малта общественият дебат за безусловния основен доход едва ли съществува. „Там няма гражданско движение или големи сдружения, както например в Германия, където, наред с другото, католическото работническо движение се занимава с проблема“, добавя той.

Съвсем различно е това, което се случва във Франция, където сцената на тези, които подкрепят универсалния основен доход, е много по-широка и по-разнородна. "Той варира от екологични движения, чрез инициативи за борба с бедността, до либерални течения на мисълта", казва Роналд Блашке. Естествено, според правителството на Еманюел Макрон, не е възможно да се мисли за прилагането на безусловна основна заплата. "Но вече виждате, че дебатът във Франция е много по-широк, отколкото в други страни."

Швейцария е първата европейска държава, която гласува на референдум за изплащането на основен месечен държавен доход преди четири години. Но инициативата се провали: почти 77 % от швейцарците отхвърлиха универсалния основен доход.

Проучване: пазарът на труда започва да се реактивира

Въпреки тези неуспехи, идеята за безусловна основна заплата многократно се обсъжда отново и отново. Както наскоро във Финландия: през 2017 и 2018 г. 2000 безработни финландски мъже и жени получават месечна основна заплата от 560 евро, вместо помощ за безработица. Няма заявления, няма формуляри за попълване, няма бюрокрация. И им беше позволено да печелят колкото искат допълнително.

Според резултатите от проучването участниците се възползваха на психологическо ниво: чувстваха се по-щастливи и спокойни. Икономическата сигурност също ще им даде възможността да изпробват нови кариерни пътища, без риск от фалит в крайна сметка. Но на финландския пазар на труда проектът нямаше ефект. Средно участниците са работили само шест дни повече годишно от хората без безусловен основен доход в изследователската контролна група.

Кой би искал да отиде на работа?

В този смисъл финландското проучване засяга един от най-противоречивите въпроси в проекта за въвеждане на универсален основен доход: критиците се страхуват, че ако го получат, повечето хора биха предпочели изобщо да не работят.

Към това се добавя и фактът, че безусловният основен доход, който не е съчетан с трудова дейност, би намалил натиска върху държавата да се бори с масова безработица по последователен начин“, казва политологът Кристоф Бутервеге. „Дори безработните да могат да разчитат на по-голяма материална сигурност, отколкото досега, проблемът със социалното изключване за тези хора пак ще съществува“, казва той.

Проучване на института за пазарни проучвания „Splendid Research“ обаче установи, че трима от четирима германци казват, че ще продължат да работят, независимо от размера на безусловния основен доход, който са получили. Но ще намалят работните часове, за да имат повече време за семейството или за доброволни дейности“, казва Блашке.

Нито Марва Фатафта би искала да напусне работата си, ако е получавала основен доход без условия. "Харесвам работата си, не това е проблемът", казва тя. Но безусловната основна заплата може да помогне за намаляване на стреса в много ситуации. "Би било хубаво, ако хората не действат в страх, а могат да вземат професионални решения с положително чувство ”, подчертава той.

"Това се случва, когато правим нещата, защото те са важни за обществото и за нас, а не само защото имат пазарна стойност", заключава той.