Статията в новинарската медия описва политическата криза в страната и мерките, които срещат сериозен отпор у нас

България е начело в световната класация по брой смъртни случаи на глава от населението, свързани с коронавируса, две седмици преди провеждането на предсрочни избори за трети път тази година, които ще се състоят на 14 ноември. Така започва статия в новинарския сайт на "Евронюз", предаде bTV

Материалът събира гледни точки на двама експерти, които анализират кризата и мерките, които взимат политиците в предизборната ситуация на трети пореден вот.

"Всеки ден България губи хора, еквивалентни на една самолетна катастрофа. Това е наистина ужасяващо", казва Ружа Смилова, програмен директор в Центъра за либерални стратегии със седалище в София.

Въпреки това населението не е податливо на ограниченията, като в няколко града избухнаха протести срещу зелените сертификатите, които станаха задължителни за влизане в молове или ресторанти.

Страната се намира в тежка политическа криза, белязана от продължилото месеци наред протестно движение, започнал миналата година с призив за оставка на правителството на Борисов, пише в статия на euronews.

В материала се описва и политическата криза в страната ни, която ни довежда до третия вот за парламент.

„Понастоящем страната се ръководи от служебно правителство, което не желае да приема по-строги мерки поради страх от обществен отзвук“, се казва още в статията на euronews.

България - най-бързо свиващата се държава в света – така ни наричат в материала

Той ни описва като държава, страдаща от демографски срив, дължащ се на миграцията, както и на ниската раждаемост. Настоящата спирала на смъртността, заради COVID, вероятно ще задълбочи проблема, казва авторът на материала.

"Трагедията само ще се разраства. Шокиращо е да се види това в едно общество, което е обсебено от демографската криза в страната - България е най-бързо намаляващата страна в света и е загубила 10% от населението си през последните 15 години след присъединяването към ЕС. Така че, въпреки че има демографска паника, обществото е безчувствено към масовата загуба на живот в момента. То не е готово за по-строги мерки. Ако това не се промени, не виждам как президентът ще въведе по-строги мерки", обяснява Смилова.

На този етап от пандемията в България са регистрирани 338,83 смъртни случая на 100 000 жители, като зад тях е само Бразилия с 287,46 жертви. Единствената друга европейска страна в челната петица е съседна Румъния с 237,73 смъртни случая на 100 000 население, което я поставя на трето място в общото класиране, според данни на института „Джон Хопкинс“ от 29 октомври.

Според статията ние сме най-сабо ваксинираната страна в Европа. Едва 1,38 милиона души са получили две дози ваксина.

Журналистът от „Дневник“ Ангел Петров коментира, че "в страна, свикнала политиците да омаловажават всичко, което може да разстрои избирателите им", зеленият сертификат е въведен сравнително „тихо“.

Според него служебното правителство е действало предпазливо с мерките заради предстоящи отново избори.

"Това, което знам, е, че отношението на българските власти не помогна на хората да се примирят с това, което се случваше по време на тази пандемия. Това е очевидно от факта, че всички различни политики през последната година и половина бяха насочени към успокояване на хората. Това е култура, която беше подхранвана от десетте години на правителството на Борисов, а президентът Радев и неговото служебно правителство бяха абсолютно разглезени от това. Това е политика, която винаги се опитва да направи така, че никой да не се обиди или разгневи от това, което се случва, правителство, което постоянно иска да покаже, че се съобразява с исканията на всички", казва журналистът пред euronews.

Историческо ли е недоверието ни при "прекомерна намеса на правителството"?

Статията се впуска и в историческите ни особености, като намира причините за недоверие към “прекомерната намеса на правителството в живота им“, пише в материала.

„Особено към правителство, което не винаги изглежда най-ефективно или особено заинтересовано да поставя благосъстоянието на гражданите пред личните си интереси, което продължава да бъде основното оплакване срещу Борисов. Именно тази предпазливост е причина за широко разпространеното колебание относно ваксините.“

Липсва ли информационна кампания за ваксинация у нас?

Смилова намира и причините за недоверието в липса на информационан кампания в полза на имунизацията.

Статията прави анализ и на някои партии, решили да вземат курс в посока на отричането накоронавируса.

„За някои от хората това означаваше също, че трябва да се съмняват в съществуването на вируса изобщо, като приблизително една трета от населението принадлежи към тази група.

Това е голям електорат в очите на местните политици. Редица предимно популистки или откровено националистически субекти, борещи се за власт на предстоящия кръг от избори, се опитват да се възползват от тези настроения. В предизборните дебати седмици преди вота маргинални и националистически партии обикновено изразяват скептични настроения по отношение на COVID“, пише авторът на материала в euronews.

"Възраждане", крайнодясна ултранационалистическа партия, е основният глас, който агитира срещу ваксинирането, и е на път да премине прага за влизане в парламента. Но дори центристките партии се заиграха с тази реторика", казва Смилова.

Споменава се и ИТН, като за нея материалът пише, че „също се е заиграла с антиваксърските настроения в навечерието на изборите през юли.“

Въпреки победата, партията на Трифонов трудно успя да състави правителство и се очаква този път да се представи по-зле. Сега те избират да игнорират напълно кошмарната ситуация в страната в своята кампания, казва още материалът.

Но според Смилова партиите, които не участват открито в COVID-скептицизма, също са виновни, че не се опитват да бъдат гласът на разума. Напротив - някои открито осмиват опасността, която представлява COVID-19, вместо да заемат категорична позиция в полза на ваксинацията, казва тя.

Единствените партии с проваксинационна платформа са партията на турското малцинство, Движението за права и свободи, и ГЕРБ, пише още в материала.

Според Смилова отговорността за решаването на проблема е в служебното правителство, но едва ли ще има решение преди изборите през ноември.