Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди.

Това съобщи в ефира на Дарик главният редактор на сайта Атанас Чобанов.

Делата, които се водят срещу журналисти и медии в България за техни критични публикации бяха темата на десетото издание на радиопоредицата на Дарик „За медиите – (само)критично”. Събеседници по темата бяха главният редактор на сайтовете за разследваща журналистика "Биволъ" и "Bird" Атанас Чобанов и адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация”.

Исканите рекордни обезщетения играят ролята на цензура и автоцензура

„Новината от вчера е за едно ново гражданско дело, което беше заведено срещу разследващия сайт „Бивол” за обезщетение на стойност 1 млн. лева, което е много опасно. Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура за медиите”, каза в ефира на Дарик Александър Кашъмов.

Той подчерта, че много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание, допълни адвокат Кашъмов.

Атанас Чобанов обясни, че става въпрос за компанията „Еврохолд”, която претендира 1 милион щети от ”Биволъ” като юридическо лице, заради публикация на сайта за скрита собственост в компанията. Те твърдят, че са изгубили от борсавата си оценка 160 млн. лева от това, заради публикуваната от нас информация, поясни той.

Атанас Чобанов: Това дело е от типа „шамар”, цели да заглуши медията

„Това дело е от типа „шамар”, т.е. опит да се заглуши медията, защото исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения. Вчера беше връчена призовката от „Еврохолд”, самата сума е психологически рекорд”, заяви Атанас Чобанов. Който уточни, че делото ще се гледа в СГС.

По думите му това дело ще бъде знаково, защото в ЕС се обсъжда законодателство, което да защитава журналистиката срещу дела с такива огромни искове. Тъкмо затова според него делото на „Еврохолд” срещу „Биволъ” ще бъде наблюдавано внимателно не само в България, но и в Европа.

Според Атанас Чобанов изнесената от сайта информация за скрита собственост, трябва да бъде поне проверена от институциите. „Това, което разкриваме показваме, че става въпрос за една пирамидална структура, която може да се срине заради скритата собственост в нея. Включително за участието на руска банка, което е обезпокоително за националната сигурност, защото тези хора държат тока на половин България”, коментира още журналистът.

В същото време и двамата признаха, че когато се говори за делата срещу журналисти трябва да се търси балансът между интереса на обществото и реалността у нас, част от която са и т.нар. „медии бухалки”.

И двамата коментира очакваната нова европейска директива, която да защити журналистите от подобен съдебен тормоз, като адвокат Кашъмов изрази очакване новите стандарти да бъдат прецизно разписани от законодателите в България, за да не се допусне да бъде „сложен чатал на врата на критичните медии”.

„Шпигел” с разследване за канала, който води мигранти на границата на Беларус и Полша

Тази седмица рубриката на Румяна Червенкова от „Капитал”, която обобщава в предаването какво се коментира в международните медии, беше посветена на разследване на „Шпигел”, свързано с мигрантската и хуманитарна криза на границата между Беларус и Полша.

Изданието разкрива схема за това как е организиран канала за трафик на мигранти с участието на режима на Лукашенко. Петима журналисти от „Шпигел” са работили по разследването на канала, който започва от Истанбул. Те са били и в Минск и по границата с Полша.

Със създадени фалшиви профили във Фейсбук и Инстаграм замесени в схемата се представяли за мигранти, които обясняват най-лесните начини да се пътува до ЕС именно през Минск. След като хората се хванат на тази въдица, те са насочвани към специални туристически компании – това са беларуски държавни компании, маскирани като туристически агенции. Тези хора им издават туристически визи, с които могат да пътуват до Минск. От лятото насам десетки такива компании са се появили в Турция, в Северен Ирак, Ливан и Сирия, разказа Румяна Червенкова.

Контрабандисти и бежанци твърдят, че таксата за виза се е повишила от 1 200 на 1700 долара, а напоследък стига и до 2 500 долара. Тези хора плащат и за самолетния билет. Когато пристигнат в Минск те трябва да се оправят сами. Фирмите, които са им издали визи ги настаняват в хотели, които също са свързани с президентската администрация. Твърди се, че там към момента има около 15 000 души в Беларус, които чакат да стигнат до Европа, а всеки ден самолетите докарват нови и нови мигранти.

"Европейските институции няколко месеца се чудят какво да правят. В тази история всеки си гледа някакъв политически и бизнес интерес на цената на човешки животи и то в тези зимни месеци. Трудно е това човек да си го представи в 21 век в Европа”, коментира още журналистът Румяна Червенкова.