„В края на 50-те и началото на 60-те години се ражда ясен пакет идеи що е то човек и как да живее. 1962 г. ми е основната дата, когато пиша, че има едно такова сътресение на духа. Бийтълс изкарват от Love Me Do…" Така проф. Евгений Дайнов въвежда в новата си книга „Духът на времето - Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп?“

60 години по-късно виждаме, че мирът не доминира в света, а войната е рутинен, всекидневно употребяван инструмент на политиката. „Да, ние живеем във време, което не е любов и мир, а омраза и война“, посочи Дайнов в предаването „Хоризонт до обед“.

Евгений Дайнов смята, че започваме да излизаме „от това състояние на всеобща омраза“, но това излизане засега е крехко и има опасност само да припламне и да угасне. Това според него е видно както от местните избори в Полша и Унгария, където „диктаторите загубиха големите градове“, така и на изборите за Европейски парламент, където „не кафявите, а либералите и зелените направиха пробив“.

Започвам книгата преди хипитата и я завършвам далеч след хипитата, но тази контракултура е върховото постижение на тогавашния опит за освобождаване на хората, обясни проф. Дайнов.

„Русия на практика не участва в тези неща. Опитва се на няколко пъти да участва, но е прекалено далече от епицентъра и онова, което се откроява 70-те, 80-те години, е един човек – Висоцки, който чрез своите песни изговаря онзи стремеж, който имат някаква част от руснаците, да бъдат и те свободни хора и да си уредят живота по недиктаторски начин. Но Висоцки „увисва“ сам (макар че неговите песни са двойно повече, отколкото на Бийтълс) и не успява да промени духа на Русия, както духът на Европа, включително на Източна, е променен.“

Работят ли метафорите от времето на Желязната завеса и днес?

Дайнов вижда историческа несправедливост във факта, че „в момента, в който ние влязохме в Запада като част от него, в НАТО и ЕС, решихме да ставаме западни хора, самият Запад вече беше много по-лоша версия на онова, което е бил 60-те, 70-те години“.

„Западът се отдаде на безумно, хищническо потребителство, вражда между хората. Беше им обяснено, че единственото, което могат да правят, е да се конкурират на пазара. И Западът беше доста по-малко уютно място, когато влязохме в него“, допълни авторът пред БНР.

Както пише Вацлав Хавел, вече трябва да се преоснове не само Изтокът, а Европа – хората да се харесват помежду си, изтъкна Евгений Дайнов.

В края на 80-те години до средата на 90 се породиха идеи, точно обратните на тези на хипитата – че свободният индивид не съществува, хората са части от племена, от кошери, подчерта Евгений Дайнов.

„И тези кошери вече в момента, тези племена се сблъскват помежду си в Европа. И в Америка наблюдаваме същото. Преосноваването, за което говори Вацлав Хавел, трябва да се върнем към елементарни неща – хората са и индивиди, и част от общности, които създават, за да се харесват. Не са по природа унгарци, които трябва да мразят белгийците или републиканци, които трябва да мразят демократите.“

Получи се мутация на идеите – че трябва да живеем на племена, които се гледат взаимно с подозрение и нехаресване, обобщи проф. Дайнов.

"Счупен е гръбнакът на онова, което въплъщават Тръмп и Орбан като племенни вождове", отбеляза още Дайнов. „Въпросът е на тяхно място да изградим човешко общество.“