Българката д-р Радосвета Василева, преподавател в University College London, правен експерт в ЕС и социален активист, фокусиран върху върховенството на закона, публикува статия в едно от най-авторитетните европейски издания Euronews.com, в която разкрива позицията на Лаура Кьовеши и отношението й към корупцията в България и нейното противодействие.

Превод без редакционна намеса на анализа можете да прочетете тук:

Много граждани на ЕС и експерти в областта на правовата държава се надяват, че създаването на Европейската прокуратура (EPPO) - която ще има компетенции за разследване на престъпления срещу бюджета на Съюза и която трябва да започне да функционира през 2020 г. - ще даде нов тласък в борбата с корупцията в общоевропейски мащаб. Според последния годишен доклад за защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, измамите и неправомерните дейности са засегнали 2,5 милиарда евро от бюджета на ЕС за 2018 г.

Лаура Кьовеши, назначена за първи главен прокурор на ЕС, има дълъг опит в борбата с корупцията в родната си Румъния. И все пак, достатъчно ли е резюмето й, за да се справи с огромното предизвикателство пред тази нова институция на ЕС? На неотдавнашно заседание на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент през декември 2019 г., самата Кьовеши повиши осведомеността, че докато EPPO има само четирима служители на оперативната подкрепа; от нея се очаква да получи повече от хиляда дела през 2020 г.

Отвъд опасенията, че EPPO ще бъде затрупан, има паралелен момент, който може да попречи на дейността на EPPO още повече - някои правителства може да саботират работата на Кьовеши.

България, корумпираният слон в стаята на ЕС

България със сигурност ще бъде обект на загриженост за Кьовеши, защото страната е известна с корупцията си. Тя е класирана като най-корумпираната страна на ЕС по реномирани индекси като индекса на възприемането на корупцията, барометъра на свободата и индекса за върховенство на закона. Тя също така е един от най-големите получатели на средства от ЕС. Моите изчисления въз основа на публично достъпни данни показват, че България има едно от най-високото съотношение на БВП в ЕС - 4,91%. За разлика от тях, Унгария има по-ниско съотношение с 4,59%.

Междувременно в своя доклад за 2019 г. за организираната престъпност в България Центърът за изследване на демокрацията твърди, че 35,5% от българските компании твърдят, че има корупция в обществените поръчки. Друго проучване на общественото мнение от Немско-българската индустриално-търговска камара през април 2019 г. показа, че 54% от анкетираните смятат, че процедурите за възлагане на обществени поръчки в България са непрозрачни.

Разследване на българския партньор на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията Биволъ, който стана известен като Къщи за гости гейт, добавя последните щрихи към мрачната картина на българското върховенство на закона. То разкри, че политиците и техните роднини са строили луксозни частни къщи с еврофондове, докато се преструват, че развиват българския туризъм. Тези къщи никога не са функционирали като туристически съоръжения.

Кой се страхува от Лора Ковеси?

Като се има предвид разразилата се корупция в страната, не е изненадващо, че правителството на България, ръководено от ГЕРБ на Бойко Борисов, член на Европейската народна партия (ЕНП), се страхува от Лаура Кьовеши.

През 2017 г. Кьовеши посети България, за да изнесе лекция за борба с политически присадки по покана на президента на Върховния касационен съд на България Лозан Панов. Въпреки това политици от водещи партии, както и прокуратурата (известна с политическите си симпатии) бойкотираха събитието. Освен това проправителствените медии нарекоха посещението й „провокация“.

Новината, че Кьовеши може да стане първият главен прокурор на ЕС, изглежда е предизвикала явна паника в българските политически среди. На заседанието на Корепер II през февруари 2019 г. в Европейския съвет българският представител гласува против кандидатурата й. Когато приливът започна да се обръща и Кьовеси получи повече подкрепа от ЕНП, премиерът Борисов нямаше друг избор, освен да промени обществената си позиция.

Правителството обаче имаше още една карта в ръкава: мълчалив саботаж на бъдещите дейности на EPPO по отношение на България. Има не само критика, че тримата кандидати за представител на България в EPPO - нямат опит в разследването на измами, но и има съмнения, че процедурата за подбор е била коригирана така, че по-квалифицираните кандидати не са изпълнили критериите по подбора.

Освен това през октомври 2019 г. управляващото мнозинство прие бързи изменения, за да се увери, че специализираният наказателен съд, който има характеристики на извънреден трибунал и е политически зависим, има изключителна компетентност да разглежда делата, разследвани от EPPO.