На практика така става – много села, с население под минимума, вече ще са лишени от правото да избират кмет, ще им бъде назначаван такъв от управляващите. Естествено – от тяхната партия. Който много добре ще осъзнава на кого трябва да бъде благодарен. И който няма да има смисъл да се старае, защото той избиратели няма, има само началници, които го назначават. С което още повече ще се обезлюдят тези селища.

Вие осъзнавате ли – 3800 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ?

Които преди години са кипели от живот, играли са деца, имало е производство, селската фурна е правила топъл хляб, а в хоремага са се събирали хората да обсъдят живота и политиката. Сега са села-призраци. Останали с по някоя друга баба или дядо, на доизживяване. Докато освободят територията.

Закриваха училища, защото имало малко ученици. С което обричаха селата. Защото никой родител не иска детето му да пътува всеки ден надалеч за училище. Да припомням ли Япония, където има училища дори само за 1-2 деца. Защото държат на народа си и на образованието. Тук закриваха, продаваха, държаха се като вандали и хуни. И сега продължават да закриват – вижте колко хиляди училища са закрити. Болници – закрити. Производства – закрити. Селата – закрити. Чакаме да закрият и България.

Правото да избираш кой да те управлява е залегнало в Конституцията. Сега лишават тези хора дори от това право да изберат кой да се грижи за селото. Втълпяват им, че те са без значение, че държавата не може да отдели пари дори за избори в селото, не е икономически изгодно. Втълпява им, че това е краят.

И отново си спомням сцената от „Междузвездни войни“, когато обявиха империята – „Ето така умира демокрацията – под гръмките аплодисменти на тълпата.“. Много разумно звучи да не харчим пари за избори по тези села. Стига да не харчиха милиарди за глупости. Но за хората в България пари никога няма. Ние сме….на доизживяване. И управляващата шайка, която ни е продала, гледа с леко отегчение, че все още се държим и не сме освободили земята, която вече са я спазарили.

За да бъдем свободни, за да живее в държава, която ни харесва, за да имаме управление, което ни харесва, НЕ ТРЯБВА ДА МЪЛЧИМЕ! А ДА ПРОТЕСТИРАМЕ – СРЕЩУ ВСЯКО РЕШЕНИЕ ПРОТИВ НАРОДА НА БЪЛГАРИЯ! Защото в нашето мълчание е тяхната сила. Днес ще мълчим за закриването на училище като икономически неизгодно в някое село, утре ще мълчим за закриването на някоя болница, а след няколко години ще пропуснем да се изправим дори за закриването на държавата.

Всяко нещо трябва да ни впечатлява, всяко нещо трябва да ни възмущава, трябва да се противопоставяме, да крещим, да протестираме. Не сме стадо! НИЕ СМЕ БЪЛГАРИ! И трябва да се защитим срещу своеволията на тези, които ни предадоха.

Елена Гунчева