Хората, които разказват историите в "Съдби на кръстопът", всъщност не са професионалисти. Набират се чрез екрана на телевизията, а плюсът при избора е точно в това, че нямат образование от НАТФИЗ.

За всяка случка в "Съдби на кръстопът" има подробен сценарий, но не поставяме думите в устата на актьорите. Те просто имат идея какво се случва в историята. Това твърди продуцентът на "Съдби на кръстопът" Краси Ванков.

Самият той е познат от тв екрана, когато преди години беше част от "Аламинут", после водеше и предаване за рекордите на Гинес по Би Ти Ви, а по-късно се зае и с продуцирането на различни продукции, сред които шоуто "На инат" с анимационното магаре и сериала на Нова тв "Етажна собственост".

Когато се избира човек, който да се включи в "Съдби на кръстопът", не се набляга на неговите актьорски качества, колкото на това, че и той е преживял нещо подобно на историята, която предстои да разкаже.

Така тези хора стават истински, защото пречупват конкретната ситуация през собствените си преживявания, смятат в екипа. "Ако представяме баща, чиято дъщеря има проблеми с някоя мутра, то искаме този баща да го изиграе човек, който в действителност има проблеми с детето си, колебае се дали е постъпил правилно в една или друга ситуация", обяснява продуцентът.

Ключовата роля в интерпретацията на случките е на реализатора на терен или иначе казано - режисьора. Той обяснява на аматьора, че трябва да покаже как ще реагира, ако разбере, че съпругата му изневерява и го оставя да реши какво точно да каже.

Понякога децата, които са част от епизода, имат родствена връзка с "родителите", но не е задължително. В други случаи наследниците на аматьорите се ползват за следващи епизоди, защото често на кастинга на шоуто идват цели семейства. Ванков признава, че не всички от аматьорите се справят добре, но е горд, че има и такива, които са по-добри от някои професионалисти в родните сериали.

Телевизионерите наричат този вид предавания скриптед риалити. "Съдби на кръстопът" се прави по лиценз на германска компания Filmpool и за първи път форматът се е излъчвал по местната телевизия RTL. През есента на 2013 г. и тази пролет освен у нас шоуто вървеше в ефира на Чехия, Полша, Естония, Литва и Латвия с висок рейтинг.

Причината е, че предаването се прави сравнително евтино - по неофициална информация в България един епизод излиза около 10 пъти по-малко, отколкото заснемането на серия от родните драми, т.е. около 4000-6000 лв. Освен това е нещо ново извън традиционното риалити, но с достатъчно любопитни сюжети, което привлича коментарите в интернет, а оттам зарибява и още зрители. Интересното, че е почти половината от редовната аудитория на "Съдби на кръстопът" е от силния пол. (Колко точно се гледа - виж в таблицата). Първот

о подобно скриптед риалити в родния ефир беше "Хванати в изневяра" през 2008 г., където непрофесионалисти разиграваха любовни случки. Тогава обаче официално не беше обявено, че те всъщност не са истинските герои, а актьори, и заради това много зрители бяха недоволни, че ги лъжат.

Според формата на "Съдби на кръстопът" историите, които се показват там, трябва да бъдат локални, а не взети от чуждестранната "библия", която иначе дава основните насоки за това как се прави дадено шоу. Заради това и всичко, което досега зрителите на Нова тв са видели, се е случило някъде в България.

"Първоначално ни беше трудно, но сега историите ни засипват лавинообразно", смее се Ванков. По правило човек трудно се съгласява да разказва за проблемите си пред камерата, но нашето предаване дава възможност хем да разкажеш какво ти се е случило, хем да останеш анонимен пред съседите, казва Краси Ванков.

Никога не се снима в града, откъдето е случката, но се търси селище, близко по големина на съответното място. Така 13-годишният баща от Костинброд, който впечатли хиляди зрители, всъщност изобщо не е ходил там. Може да е от Каварна или от Стамболийски, които са горе-долу колкото Костинброд, но това всъщност няма особено значение. Понякога обаче на екрана има разминаване между жизнения стандарт на героите и "техните" жилища и коли. Така самотна майка изведнъж се разполага в голяма къща в баровски квартал на София. "Съобразяваме професиите на героите и правим всичко възможно да не се получи несъответствие", коментира Ванков.

Освен че разказват чисто "клюкарски" какво се случва, от екипа се опитват да покажат и всички гледни точки на закона и заради това ползват цяла армия от юристи. Никога не се смесват 2 истории, защото иначе ще смесим няколко човешки съдби, а това форматът не го позволява, твърди Ванков. Но може да се добави среща с експерт - социален служител или адвокат, дори ако човекът навремето не го е направил. Всъщност юристите и социалните работници са абсолютно реални и идеята е да дадат консултация какво може да се направи в съответната ситуация. Ние не сме последна инстанция, все пак произвеждаме тв продукт, показваме възможни решения, но искаме и да насочим и общественото внимание към даден проблем, обобщава Ванков.